В търсенето на правилните хора, правилните думи, правилното отношение, правилното чувство, правилната работа, правилната среда, правилната комуникация, правилните връзки, правилното хранене, правилното лечение, правилната почивка на правилното място, правилните мисли и правилните очаквания, започваме да се питаме: Ами, ако се окаже, че в преследването на правилното забравяме, да живеем?
Някои могат да възразят (познавам такива хора), че животът е затова, да изграждаме в себе си правилните принципи за правилното и да ги следваме в правилната им последователност.
Хм, може би! Ако, обаче не е правилно да сме толкова правилни?
Ако в този единствен момент, поглеждането в друга посока, извън правилността на правилата (наши и чужди), ни отведе до нова гледна точка? Ако може да се живее, без да претегляме в непрестанните си анализи везните на правилното и неправилното? Ако личната преценка за правилното, всъщност се окаже мярка за неправилното? Тогава, какво? Дали ще има време за смяна на курса? Дали ще можем да приемем, че не само, не сме били на правилния път, но не сме и вървяли даже в правилната посока?
Ако днес трябва да започнем всичко отначало, сигурно ще трябва първо да определим посоката.
Потъвам в размисли за моята посока...
Успокоявам трескавото щуране на мислите ми назад и напред във времето. Спирам за миг с анализите, преценките, асоциациите и проекциите. Преустановявам търсенето на причинно-следствени връзки и очаквани резултати. Поглеждам се в рамката на този единствен момент и се определям в неговото пространство тук и сега като: особнячката, която е хванала посоката към себе си, към търсенето на себе си по пътя на разбирането на себе си през времето.
На всички попаднали на пътя ми в тази посока, им казвам: Добре споделили с мен, пътя ми към моята посока!
Не вървете пред мен, за да не закривате видимостта ми за пътя. Водачът спестява емоциите и защото ги приема пръв. На моя път предпочитам аз да бъда откривателя!
Не вървете зад мен, защото няма да ви чувам и виждам добре докато разговаряме, няма и да разбера, ако се откажете да ми бъдете другар по пътя, а така, ще пропусна да ви благодаря, задето сте били част от него!
Вървете до мен, за да мога да виждам истинското си отражението в очите ви, вълнението от съвместно преживяното по изражението на лицето ви, да долявам вярата в мен по интонацията на гласа ви, да усещам прилива на моята енергия във вашата, да разбирам себе си, чрез вашата емоция.
Ако аз, не опозная себе си (единственото, което притежавам и с което разполагам в този живот), нямам шанс да разбера никой друг и нищо друго.
02.12.2011 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар