Присъствие

За борбата, която тъй ни тежи,

за войната, която започва с лъжи.

За целта да надвиеш и станеш по-най-,

за живота, който ни плаши със край.

За копнежа да имаш, ограбвайки друг,

за доволство родено със сълзи, напук.

За стремежа да стигнеш безкрайно далече,

но без да напускаш затвора си вечен.

За желаното утре, във днес несъбудено,

за усмивките вчерашни, жертвали нужното.

За търсача на истина, спънат в лъжите си,

за всеки заспало бълнуващ мечтите си.

Безкрайното лутане смисъл не дава!

Искаме свързване, но пак за забава.

Стане ли трудно, търсим да сменяме,

дрехи и хора еднакво заменяме.

И пак в недоволство изпращаме дните си,

и пак упояваме с нещо главите си.

Дори и преяли от всякви сладости,

оставаме гладни за обич и радости.

В пари да се къпем и пиеме злато,

отвътре линеем, потъвайки в блато.

Пилееме време, без да знаем цената му,

ресурси отнемаме без жал от  децата си.

Не спираме миг в тишината отвътре,

от страх да разбудим демони утре.

Така вегетираме наполовина в телата си,

Отхвърляйки другия, отричаме себе си.

Неприемащи с обич, клонираме болката,

осъждащо търсим реванша през злобата.

Без близост сме нужни, в анестезия,

съвсем без критичност като във амнезия,

без капка човечност дори към любимия,

умело продавана за миг свободия.

Но никой не може да скрие живота,

да спъне растежа, успи сетивата,

да смаже искрата, която го ражда,

да върже доброто, което съгражда.

И дълго да спим, нещо пак ще ни буди,

и идваме с план, пък дори да сме Юди.

Вече носим отвътре, всичко що е отвън,

за да спомним началото, и разбудим от сън.

Сила имаме свързани и в спокойния ум,

ако в тяло присъстваме, ще сме в мир и навън.

Ванина

08.06.2026 г. 

Read More

Мое малко момиче

Мое малко момиче, ти ме следваш лета

и си спомням за тебе, като махна грима.

Пак заставаш пред мен по невинност без грижи

и издишаш с уста що ума каканиже.

Мое малко момиче, виждам  в теб лекота

и си някак звънлива, па макар под дъжда.

Виждам как те усмихва, този мокър паваж,

на сърцето градините като цветен колаж.

Мое малко момиче, как прозираш през мен,

във очите големите, във ръцете сатен.

В стъпалата притичващи между двете лехи,

във които със радост тишината плевиш.

Мое мило момиче, как порасна със мен,

как ти стоварих проблемите, неродени от теб.

Как те смачквах, когато ти се втурваше с плам

да хвърчиш безметежно, да мечтаеш без срам.

Мое малко момиче, как те спъвах с вина, 

всеки миг, осмелила се да го вдишаш с душа .

Как ти жертвах усмивките и спокойния сън,

като считах за смислено да те харча навън.

Как те смачквах с принуда  да работиш от дълг,

към онези, които днес те имат за бъг, 

че от твоята честност нямат капка хаир,

че отказа да служиш им в тролския пир.

Позволих да те лъжат, че избират те тук,

подмених ти мечтите, за да сбъдна на друг

и сама те предавах, за фалшива любов,

на всеки от алчност на всичко готов.

Мое малко момиче, ти си всичко за мен!

Заслужаваш да дишаш със любов всеки ден.

Заслужаваш да бъда с тебе честна добра,

да усещаш живота как ти дава крила.

Заслужаваш да имаш само твои мечти

да те има за пътя, който ти построи,

да оставяш назад всичко минало вече,

да присъстваш в сега, да пътуваш далече.

Заслужаваш да имаш своя вътрешен мир

и да спреш да си мила с всеки нагъл вампир.

Няма нужда да бягаш, да се криеш от тях,

те не търсят приемане, те, те искат във страх

Той  така ги зарежда и им дава храна,

че живеят всесилни, подчинили света.

Няма смисъл да влизаш в тая вечна борба,

слушай само във тебе на душата зова.

Има кой да те брани, има кой да е с теб.

Ти живей без съмнение, че си нужен човек.

Умножавай доброто, но и смела бъди,

най- е евтино днес да си плащаш с пари.

Откажи се да съдиш, кой е крив или прав.

Всеки мери с аршина на своя си грях

и теглилите свои калибрира така:

еталон му е егото и така е в целта.

Няма как да обориш, някой вкопчен в това,

остани в тишината и в мира на ума,

в любовта на сърцето, ведростта на мига,

няма нужда от думи, сила спуска духа.

Не тъгувай за минало, не замръзвай в било,

всичко тъй е орисано, да е в твое добро.

Ако нещо приключва, то е само нишан,

че и тази промяна, пак се случва по план.

Това  е просто начало, чисто нова глава,

разделила живота на преди и сега.

Хем достъпваш уроците усвоени дотук,

хем отключваш способности, непривични за друг.

Мое мило момиче, имаш своя си дар

и си ценна родена, без да си с господар.

Няма нужда да плащаш вече нищо с живот,

отпусни се със вяра и твори със любов!

Ванина

03.06.2026 г.

Read More