Пътувах в себе
си.
Позирах със
своите мисли.
Надоблачно и
слънчево беше.
Емоциите ми
течаха ту бавно, ту бързо, лъкатушейки във вените под кожата ми.
Виждах покривите
на мислите си.
Блещукаха
езерцата с идеите ми.
Търсих ...,
мислих... и щраках мигове през обектива на несъзнаваното за албума на моето
утре.
И пак е начало.
Думите маркираха
грешките.
Желая да ги
отстраня от себе си и отново да видя синевата на полета, съдържаща истината за
истинското и мигът, раждащ вечността на всичко, от което се нуждая.
Амин!
06.06.2012 г.
Ванина