Живееш, за да се дариш!

"Подари ми нещо скъпо, като душата си.
 Тела на безценица има ежедневно!"
/Исабел Алиенде/

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, какво усеща всеки, избрал да бъде сам.

Да нямаш друг, да нямаш друга, а само някакъв мираж,

изгубен в превода на себе си, пътник - с куфар без багаж.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че в ината, човек умира да е сам.

Да е семеен, но на книга, да има къща, но да няма дом,

да е обичащ и сърдечен, а в душата му да е като след взлом.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, какво е да си с другите и пак да се усещаш сам.

Да живееш без компромис, да мълчиш от силен бяс,

да се бунтуваш срещу себе си и пак да разиграваш фарс.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че всеки сам избира, колко да остане сам.

Да види, колко време губи да бъде свръхчовек

и да поиска да почувства една година, като век.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че някога ще видиш, безсмислието да си сам.

Да бягаш или да се криеш, да се затваряш и дори тъжиш

и ще умреш и ще се отмиееш - ей там е място да мълчиш.

Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,

аз знам, че още ясно помниш, че идваш и умираш сам,

но между края и началото споделяш обич и твориш,

създаваш себе си за другите, живееш, за да се дариш!

01.12.2015 г.

Ванина