Човек не се събира с другия, за да го разбере, а да търси
разбирането за себе си.
Човек не толкова обича другия, колкото себе си в
присъствието на другия.
Човек е щастлив, не от подаръците, които му прави другия.
Щастлив е от онова, което влага в подаръците получени от другите.
Човек е запленен, не от възможностите, талантите и
качествата на другия, а от това, как те му помагат да преоткрие, да забележи,
да се впечатли, да се възхити на себе си, да може повече, чрез себе си ...
Човек не си губи времето с другия, той е с него за да го изпълни.
Човек не се влюбва толкова в другия, колкото в
отражението, което другия му дава.
16.01.2013 г.
Ванина