/Pursuing the Dream - Miquel Blay, Paris 1902, Catalan National Art Museum/
Недописано,
несподелено,
неподправено,
неподчинено.
Лудост стъпваща
на пръсти,
мъдрост
спастрена отвътре.
Разпръснати
мисли в глави подредени,
разтворен страх,
родил сърца вдъхновени.
Искра безумие в
зеници жадни,
начало на
проекции ужасни.
Фасади тежко
нагримирани,
души изопнати,
нехидратирани.
Острови самотни,
некартографирани,
с вещи
прашлясали, неспирно събирани.
Вълни
разплискали се в ходилата,
устни
непознаващи наслада -
изпръхнали,
безжизнени и сухи,
с шоколад
натъпкани човеци глухи,
безкрайно
считащи се живи,
отглеждащи в
себе си бодили.
Неспящи, а
безспир сънуващи.
за чужда обич
хленчещо бленуващи.
Меркантилно
търсещи, неспиращи,
телата си
разбиващо-убиващи.
Филизи скършени
на връзки празни,
безобично
изсъхнали, дори омразни.
Любов недавана,
но пък взета,
опустошена,
вкопчващо отнета.
Игри на роли,
сцени властни,
спектакли пошли,
груби, сластни.
Живот на ход, на
нерв, за кокал,
ръце извити,
налуден вопъл.
Тунел за всеки
единичен
и време в
слепота различно.
Път стръмен,
неизвестен и неравен,
ту непроходим,
ту лесен, ала краен.
Река повлачила
съдбите,
различията, още
дните.
Вода донасяща
мечтите,
променящи и нас
самите.
03.09.2014 г.
Ванина