 |
| "Подари ми нещо скъпо, като душата си. Тела на безценица има ежедневно!" /Исабел Алиенде/ |
Не
искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз
знам, какво усеща всеки, избрал да бъде сам.
Да
нямаш друг, да нямаш друга, а само някакъв мираж,
изгубен
в превода на себе си, пътник - с куфар без багаж.
Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз знам, че в ината, човек умира да е сам.
Да е семеен, но на книга, да има
къща, но да няма дом,
да е обичащ и сърдечен, а в душата му да е като
след взлом.
Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз знам, какво е да си с другите и пак да се усещаш
сам.
Да живееш без компромис, да мълчиш от силен бяс,
да се бунтуваш срещу себе си и пак да
разиграваш фарс.
Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз знам, че всеки сам избира, колко да остане сам.
Да види, колко време губи да бъде свръхчовек
и да поиска да почувства една година, като век.
Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз знам, че някога ще видиш, безсмислието да си
сам.
Да бягаш или да се криеш, да се затваряш и
дори тъжиш
и ще умреш и ще се отмиееш - ей там е място
да мълчиш.
Не искам нищо да ти взема и нищо да ти дам,
аз знам, че още ясно помниш, че идваш и
умираш сам,
но между края и началото споделяш обич и
твориш,
създаваш себе си за другите, живееш, за да се
дариш!
01.12.2015 г.
Ванина