Цял
живот препускаме за едното обичане и приемане.
Цял
живот се вкопчваме в това да го получим от хората и най-вече от тези, които
желаем най-силно.
Цял
живот се променяме, за да си го подсигурим и днес, и утре, и вдругиден, по
възможност с гаранция за вечни времена.
Цял
живот креативно компенсираме желанието си за обич и приемане с по-здравословни,
не много здравословни и вредни зависимости.
Цял
живот копнеем за нещо, което някой, някога ни е показал, че може да ни бъде
отнето, ако не бъдем, такива, каквито се очаква от нас. Някой, който се е
възползвал от нашата детска безпомощност и абсолютна зависимост от ръцете,
които ни поемат тук с първото ни вдишване.
Цял
живот сме склонни да обвиняваме тези ръце и съдбата си, че все сме лишени от
обичта и приемането на другите, че те са първопричината да сме нещастни, а от
там и болни, необичани, неуспешни, несправящи се, нямащи и несбъдващи желаното.
Идваме
тук. Избираме си, кой да ни нарани, отхвърли, изостави или отблъсне, с
надеждата поне този път по-рано да си спомним, че сме тук, за да генерираме обич
и приемане на самите себе си.
Само
обичайки и приемайки себе си, можем да проявим разбиране, състрадание, милост,
обич и приемане към всеки друг в живота ни.
А,
това пък ни е необходимо, за да ни държи будни, че тук нещастията поради болести,
загуби, несправяне, неуспех, са не от липсата на добър социален статус и
материално-осигурен живот, а от липсата на обич и приемане в отношенията ни!
Това
се крие зад думите: „Аз Съм, Алфа и Омега,
началото и краят”.
Споменът за онова състояние, когато сме горе – се нарича
Любов!
Истинската Любов е обич и приемане!
Обичайте и приемайте себе си!
Другото е въпрос на време и гледна точка, а всички физични
величини са относителни, така че не се вторачвайте в тях.
Скочете отвъд времето и пространството с обичане!
17.06.2016 г.
Ванина