Защото всичко в живота е само миг...
И само миг, мога да съм в мига, но наситена и насищаща. Виждам в синьо, а небето сивее. Дъждът се излива, но няма мрачно в дендритите ми. Знам, че е ден. Ден, в който обичането е повече от дъждолеенето. Виждам себе си и очакванията ми започват да ми изглеждат смешни, странни, заблудени като мънички бели облачета, приличащи на овчици и плуващи в онова синьото, за което говорех. Броя нанизите и ми се виждат толкова /просто толкова/.
Странно стъклен е светът, прозрачен, а за повечето хора невидим. Отраженията ни са навсякъде около нас, а сме пресъхнало неми. Няма тъмнина, която да не е част от нашето вътре. Има светлина, чрез която тя се осъзнава.
Вдишвам и искам да си ти – вдишаната част в дробовете ми. Да циркулираш вътре да вентилираш в кухините ми и да издишам, само за да вдишам нова порция теб. Така вдишваме отраженията си. И те стават част от нас, дори и да не ги харесваме. Няма значение, какво харесваме или не. Имаме всичко, което е важно за нас – хората, уроците, ситуациите. Живеем в мисията си, нищо, че не я осъзнаваме. Тя си работи, а ние често й пречим. Не, не е защото не я виждаме или искаме да я отричаме. А, защото така реализираме друга важна част от нас самите. Няма значение дали валим или се смеем. Винаги правим най-нужното за себе си. И не, не е важно колко време ще сме тук. Ние винаги сме го знаели - сами сме си го избрали. Важното не е какво и как работим и колко успяваме и дали въобще се справяме. Важното е, че сме в избора си. Да живеем избора си е доста трудно пътуване. Виждаме ли, че той може да бъде променен? В повечето случаи не, защото зацикляме в познатото. Не, не е въпросът, позитивни, добри и обичащи ли сме? Това са само думи. А изборът не е дума, не е мисъл, чувство е. Но, всяко чувство е добро! Да! Дори и негативното... - точно и то. Ако не изпитваме нещо негативно, нямаме желание за промяна на избора. А, помните ли, тук сме, за да живеем избора си! И колкото и често да се променя, той винаги е най-добрият за нас!
29.08.2017 г.
Ванина