Аз може би те чаках бавно
или с теб живях сама!
Светът ме прави в пъти ние,
но и без теб съм пак така.
Разкривам себе си и светя,
в случайно свърнала дъга.
Неспирно тичаща мълчея,
но няма чуждо в мен сега.
Раздавам фокус, реагирам,
променям скритите неща.
Къде се спират небесата?
И мислите ми как валят?
Дорде съм с теб,
съм светло-жива.
Дорде си там,
съм образ нов
Незнайно как въртим съдбата,
а тя умира за любов.
Разбивам хиляди нюанси,
отварям схлупени недра.
Светът глупее в толеранса,
а аз от себе си мълча.
Не чувам тътени и трели,
разплитам смръщени слова.
Къде да литна, за да свърши,
билото там, преди сега?
Не е до страсти на пасквили,
не е до спряна свобода.
И в нас обримчва небесата,
почти задрямала Луна,
която знае колко още,
която може и без глас
да усмихне всички нощи,
да разпее всеки час.
17.07.2018 г.
Ванина