Свързването пее като
в шепот,
хвърля слънце в
прашния таван,
дето са се клели
много връзки
да си с другия, за
да не бъдеш сам.
Някъде сред паяжини
стари
Хуква лъч душа със:
Кой съм аз?
Аз ли съм това, че
другите са прави
или в мене дреме лична
правота?
Смея ли да кажа - Толкоз
мога!
и да почна смело да
греша.
Смея ли да чуя вътре:
Аз съм Бога!
Аз живея с цялата
душа!
Аз съм теб, а ти си
мен вовеки,
мойта радост в теб ще
прелети.
Ти си смисъла в мен
самия!
Аз съм любовта в
очите ти!
13.06.2019 г.
Ванина