/Фотография: Mishone/
Тръгнал си от
хиляди животи,
светът бледнее
сит, студен и прям
Нощем пак ме
свива самотата.
и ръждясва обич в
прашния таван.
Гледаш ме през
хиляди животи,
плаче синевата
сетен път.
Там където сливам
се с морето
е безкрайно тихо,
като дъх.
Водиш ме през
хиляди животи,
тръгвам и оставам
по без плът.
Още ми е трудно
да се видя.
Миг любов и става
нов светът!
04.12.2019 г.
Ванина