Тишина е, а само отвътре,
вън бошува неистов живот.
Вътре също, но тихо се чува
или свиквам със глух монолог.
Всичко важно се сбира в прегръдка,
всеки смисъл прилича на дъх,
всяка нежност в зеници любящи,
всяка обич подкрепа на път.
Всеки крачи в живота представата,
сътворил със четки ума
и повтаря неистово същото,
напластено със чувство в плътта.
17-19.05.2024 г.
Ванина
.jpg)