Стойността на Душата

И 2000 години по-късно нищо не се е променило. Предателствата към Живота и Бога се извършват от същите малки части в нас, които изкушени от алчност, гордост, похот и завист за пари или власт, започват да се отричат от Божествената си същност, да лъжат, да наказват, да изтезават, да разпъват на кръст Истината, Мъдростта и Любовта отвътре и отвън, да ги умъртвяват, на цената на  30 сребърника.

2000 години по-късно все така, точно тези, с които си споделял най-ценното Живота и хляба си, стават от масата или постелята ти и те предават и разпъват на кръст, отричат се от теб, нарочват те за луд и виновен, озлобяват към теб.

2000 години по-късно все така, сами предаваме душите си.

2000 години по-късно страданието от предателството е едно и също и за предадения и за предателя, само времето на изживяване е различно. Времето, което е нужно на всеки Юда отвътре да осъзнае, какво е направил. Рано или късно всеки Юда връща обратно всичко, което е взел, за да извърши предателството и се покайва, заплащайки с Живота си.

2000 години по-късно все така продължаваме да предаваме най-голямата благодат и Добро - Бога и Живота в нас за пари.

2000 години по-късно продължаваме да живеем отхвърлянето и ни е много трудно да приемем предателствата в и на Живота, да потърсим милостта и спасението.

От преди 2000 години разпнатият Исус е спасен от болките и страданието от предателството и е възкръснал за нов Живот, а ние отвътре и отвън стигаме само до отчаянието: Боже Мой, защо си Ме оставил?“(Матей 27:46 и Марк 15:34), без да извървим пътят на Спасението до края. Без да минем през прошката: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34) и абсолютното доверие „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си.“ (Лука 23:46).

2000 години не стигат да спрем да предаваме себе си, да спрем предавайки себе си да предаваме другите, да спрем да изтезаваме и разпъваме на кръст себе си и другите за 30 сребърника* в началото и с цената на Живота си после, ако не потърсим с разкаяние Спасителя!

2000 години все още всеки има свободна воля сам да остойности душата си.

*Днес 30 сребърника са равностойността на 756 лева. Пародията е, че в реалността ни, цената, която  съблазнява за извършване на предателство често пъти е много под тази сума. 

Ванина

18.04.2025 г.

 

 

   

Read More

Ти избираш!

„Понякога трябва да оставиш черното да победи. Да се откажеш от битката за нечия душа, когато човекът й не е готов за светлината. Когато не я е избрал. Трябва да имаш силата да се признаеш за победен и безсилен. И да се оттеглиш преди да започне да гасне твоята светлина заради чуждия мрак. Преди да те зарази..."

Мария Лалева

И това е само, дотогава, докато осъзнаеш, че такава е тя Играта на черното!

Черното търси състезания, войни, борби и победи. То търси да се доказва, да печели, да е над теб с цената на всичко, да е по-по-най-…

Черното се храни от това да издърпа от твоите ръце, да вземе от твоите прегръдки, да открадне от твоите джобове, да измъкне от твоя дом, да отнеме от сърцето ти, да те лъже в очите, да се отмята от думата си, да плюе на добротата ти, да се настанява на мястото ти, да тържествува със завоюваното, да се подиграва с теб, да подменя реалността ти, да ти завижда и имитира…

Черното е самотен играч, без идентичност, чувство за достатъчност, пълноценност…

Черното е предвидимо, ранено, болно, страдащо, уязвимо, самоотрекло се от всичко и от себе си.

Черното е ЖИВО, за да ни отвори вратата за лечение на собствената ни болка, рана, уязвимост…, за да ни открие най-прекия път до собствената ни мощ, уникалност, красота, ценност, радост, любов, мир, Светлина!

Сами каним черното в Живота си, за да послужи за ПроСветлението ни!

Това е най-съвършеният начин, по който можем да осъзнаем собствената си Доброта и Любов, най-съвършеният начин да заживеем Светлината, която носим отвътре!

Реалността е, че черното не побеждава, то служи, за да си изпълним Пътя!

Черното никога не е имало силата да побеждава. Нуждата от победата е масовата игра, в която умишлено се оплитат и насищат нисковибрационните матрични пространства, за да се ползват за източване на енергия и ресурси. Тази игра е поощрявана и стимулирани хилядолетия. Това, което не се рекламира е, че всеки човек има избор. Избор, какво да подкрепи. И от тази подкрепа зависи скока, който от твърде много време ни е трудно да скочим заедно.

И понеже изборите се правят от умовете, черното води истинска война за умовете, като им предлага всякакви състезания и победи, с привлекателен награден фонд.

Няма война с черното, която може да бъде спечелена.

Двете думи война и черно са едно и също. Да започнеш война, означава да се съгласиш да си в черното. Да влезеш в състезание, да търсиш надмощие, победа, ресурси, чрез война, е като вече да си овластил черното и да си му казал ДА в себе си, да си се оженил за него.

Да се отстоява Светлината е възможно само живеейки по Бога, само така пазиш ума и душата си, само така се проявява Животът, само Приемането, Разумът, Добротата, Любовта, Радостта и Мирът, могат да правят Живота възможен. Другото е бавният или бързият път към Смъртта.

Да, знам, че много войни са започвани за Добро и за Любов, че има много прикритост в името на тия понятия и опити за манипулация и открито заблуждаване, чрез лъжа, че нещо е Добро, а то не е…

Знам също, че когато осъзнаеш, че победата е да не се стремиш към победа, да не влизаш в никоя война, да не участваш в никакви състезания, че когато истински любиш, няма разлюбване, когато си воден от добри намерения, няма оправдание да ползваш черни стратегии и най-важното оставаш в Доверие към Бога, защото дори и ти да не знаеш защо, той знае и това е достатъчно!!!

Ти си роден достатъчен, достатъчно приемащ, разумен, добър, любящ, носещ радост и мир навсякъде в себе си, където и да решиш да отидеш!

Нужно е само да си на мястото си!

Ти вече си Светлина, която търси споделяне и предаване нататък!

Живеейки осъзнато Светлината, всичко друго се обезсмисля и разпада от Ума ти!

Светлината не търси победи!

Тя е единственото, което съществува!

На нея не й е нужно да води битки с черното, то се разпада, обезсмисля, изчезва в нейно присъствие!

Нищо черно не може да те зарази, завладее, ощети, да ти отнеме, да те нарани, да те победи, ако не му кажеш: Да, ще приема да бъда като теб и да играя твоята игра, по твоите правила!

Черното няма силата да избира!

Човек обаче има тази свещена воля!

Животът в Светлината е възможен избор!

Така, че: Ти избираш!

 

P.S. По ирония черното, може да се засели да живее в Светлина и това естествено ще го обезсили. В Светлина-та може да се живее само истинно!

27.12.2024 г.

Ванина

Read More

Благоденствие

Тишина е, а само отвътре,

вън бошува неистов живот.

Вътре също, но тихо се чува

или свиквам със глух монолог.

Всичко важно се сбира в прегръдка,

всеки смисъл прилича на дъх,

всяка нежност в зеници любящи,

всяка обич подкрепа на път.

Всеки крачи в живота представата,

сътворил със четки ума

и повтаря неистово същото,

напластено със чувство в плътта.

17-19.05.2024 г.

Ванина

Read More

Пробуждане

И изгрява деня, и отстъпва съня,

та да дишаме истински будни,

и да спрем със страха, залюлял ни лета,

че сме малки, безпомощни, чужди.

И се мята ума да се справи с глада,

ала пътят е само навътре

да познаеш дома, пазен там във плътта,

да се свържеш с душата отвътре.

Да усетиш духа, да закрачиш в деня,

да живееш присъстващ и буден

Ти си тук да родиш, да дариш на Света,

сътвореното в истинска будност!

24.03.2024 г.

Ванина

Read More

Всяка глътка Живот

 

Любовта ни събира, любовта ни дели,

колко време минава в непрестанни борби,

колко време е нужно, за да видиш, че тук,

любовта не е просто да си лягаш със друг.

 

Ако страдаш и плачеш, ако все те боли,

ако чакаш промяна зад отсрещни очи,

ако жертваш безспирно нови части от теб,

ако вярваш наивно, че това ще е лек,

ако бягаш от болка, утешаваш с лъжи,

ако често приспиваш всички свои мечти,

ако търсиш утеха в чужди устни, ръце,

ако давиш тревога със едно или две,

ако вечер дивееш до ранни зори и

деня си отписваш, че света се върти,

ако тъпчеш стомаха, да задреме ума,

ако нужен е унес, за да мине деня,

ако бягаш в задачи и препускаш безспир,

ако вън ти е важно, нямаш вътрешен мир,

ако всички мишени си улучил в целта,

а отвътре е празно, сиротее душа:

 

Как живеем реалност? Как намираме лек?

Как използваме разум? Как се става човек?

Потопени в илюзии, ни варят с лекота,

няма принц да ни буди, идва просто смъртта.

 

И тогава разбираш, как си спал и в деня,

и си тънал отвътре в непрогледна мъгла,

и е тъжно да минеш толкоз време в парад,

неживял, непроходил своя вътрешен Ад,

непристъпил в страха си, който носиш лета,

непренесъл детето на спокойна земя,

непреборил отвътре всеки змей или джин,

нелекувал си раните, непревързвал с пелин,

непреминал през ужаса сътворен от ума,

невървял все напред, необръщащ глава,

незагърбил от Ада всеки фалш и лъжа,

непречистил душата, непризнал си греха,

неизправил се честно пред съда на ума,

непростил непростимото, неповярвал в Духа..

 

Няма как да намериш изход в този капан!

Той ще светне единствено, щом смениш всеки план:

да не гледаш навътре, да изчезваш от страх,

да се лъжеш при болка, да играеш баланс,

да не пускаш имане, да си вкопчен във друг,

да си с център различен от душата ти тук.

 

Да избираме с вяра, всеки избор и ход,

да живееме истинно всяка глътка Живот!

 

28-29.05.2023 г.

Ванина

 

Read More