Всяка глътка Живот

 

Любовта ни събира, любовта ни дели,

колко време минава в непрестанни борби,

колко време е нужно, за да видиш, че тук,

любовта не е просто да си лягаш със друг.

 

Ако страдаш и плачеш, ако все те боли,

ако чакаш промяна зад отсрещни очи,

ако жертваш безспирно нови части от теб,

ако вярваш наивно, че това ще е лек,

ако бягаш от болка, утешаваш с лъжи,

ако често приспиваш всички свои мечти,

ако търсиш утеха в чужди устни, ръце,

ако давиш тревога със едно или две,

ако вечер дивееш до ранни зори и

деня си отписваш, че света се върти,

ако тъпчеш стомаха, да задреме ума,

ако нужен е унес, за да мине деня,

ако бягаш в задачи и препускаш безспир,

ако вън ти е важно, нямаш вътрешен мир,

ако всички мишени си улучил в целта,

а отвътре е празно, сиротее душа:

 

Как живеем реалност? Как намираме лек?

Как използваме разум? Как се става човек?

Потопени в илюзии, ни варят с лекота,

няма принц да ни буди, идва просто смъртта.

 

И тогава разбираш, как си спал и в деня,

и си тънал отвътре в непрогледна мъгла,

и е тъжно да минеш толкоз време в парад,

неживял, непроходил своя вътрешен Ад,

непристъпил в страха си, който носиш лета,

непренесъл детето на спокойна земя,

непреборил отвътре всеки змей или джин,

нелекувал си раните, непревързвал с пелин,

непреминал през ужаса сътворен от ума,

невървял все напред, необръщащ глава,

незагърбил от Ада всеки фалш и лъжа,

непречистил душата, непризнал си греха,

неизправил се честно пред съда на ума,

непростил непростимото, неповярвал в Духа..

 

Няма как да намериш изход в този капан!

Той ще светне единствено, щом смениш всеки план:

да не гледаш навътре, да изчезваш от страх,

да се лъжеш при болка, да играеш баланс,

да не пускаш имане, да си вкопчен във друг,

да си с център различен от душата ти тук.

 

Да избираме с вяра, всеки избор и ход,

да живееме истинно всяка глътка Живот!

 

28-29.05.2023 г.

Ванина