в моя свят животворен и благ
и си спомням, какво е обичане
да притихнеш отвътре без бяг.
Да погледнеш навън без умора,
да посрещнеш зората със „ДА“,
да ухае на цъфнала нежност,
да те милва Животът с ръка.
Да го вдишаш без страх, по невинност,
да го скъташ на топло в гръдта,
да го пиеш със сладката жажда,
да последваш зова на духа.
Да се свържеш със ритъма вечен,
да отключиш на сърцето плана,
да пробудиш чрез своята мъдрост,
път на цялост със всичко в Света.
Да погледнеш с очите отвътре,
да се хващаш за вярното в теб
и да действаш без грам раздвоение,
че роден си „Обичан“, „Приет“.
Да проходиш уверен и силен,
да си воден от Вяра-кураж,
този свят е без теб незавършен,
този свят е без тебе недраг.
Ти си нужен със своята дарба,
тя блести дори във мъгла
и е време да скочиш от мрака
да изгрее на душата деня.
19.05.2023 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар