Време е за Коледа ...

Започва най-вълшебната част от годината - предколедното приготовление. Обикновено по това време започва Коледното ми идейно завихряне и яхвам вълната на приливащото ми желание да зарадвам любимите си хора с нещо различно и необикновено, желано и неподозирано, нестандартно и неочаквано и ако успея се чувствам страшно щастлива, ако не успея съвсем, ми остава ей тази, омагьосваща предколедна треска и разпръснатите искри от положителните емоции.

Започнаха да ме сърбят ръцете за подаръци и коледни сладки, мъфини и украса... и да не забравя, че в най-скоро време, ще трябва да напиша писмото си до Дядо Коледа. Оооо! Да не чувам реплики, че той е измислица, с която залъгват децата!!! Който не иска, да не вярва. На мен си ми харесва идеята за доброто старче, което изпълнява желания в Святата нощ и съвсем не ми пречи да си пожелая една торба подаръци само за мен...

Време е да сложа началото на Коледните изкушения и да призова всички заинтересовани, да насочим енергията си така, че да направим магията съвършена...

И старците имат нужда от помощ .... Една Снежанка за никого не стига :))))))).

Очаквам идеи, размишления, предложения, писма, кулинарни постижения и всичко, което може да направи Коледата - специална!!!

29.11.2010 г.

Ванина

Read More

Към себе си

Брегът е символ на завръщане,

но, аз не искам да се връщам,

не искам и посрещане да имам,

не искам пак да се обръщам.

Аз искам да преплувам тишината,

да търся себе си дори в самотата.

Сама срещу вълните да се гмурна,

но не към друг, към мене да се върна.

Към моето проблясване в мрака,

към моя път, на който пак се чакам,

към истината моя за живота,

без себе си, единствено не мога...

28.11.2010 г.

Ванина

Read More

Познаваме ли себе си?

Крачим загледани на някъде в дните си, вкопчваме се в неща и хора, които ни вълнуват, бързаме да покажем себе си пред другите и не спираме да искаме онова, което ни липсва или сме счели за недостатъчно.

Все по-често обвиняваме за несполуките си неблагоприятните обстоятелства, неразбирането срещано в другите и неслучването на онова, което най-много желаем.

А, не прекарваме ли най-дълго време със себе си? Не доверяваме ли най-вече на самите нас? Не сме ли ние онези, с които водим най-честите си мислени разговори?...

Ако не намерим време да се вгледаме в себе си и да открием своите странности, своите не дотам хубави черти, своите наивни, сиви, черни и недобри мисли. Ако не намерим ключа към собствените си възприятия и реакции за нещата от живота и сами не се убедим, че те далеч не са най-добрите и най-правилните, трудно бихме допуснали, че самите ние никак не сме перфектни.

Умението да се разбираме със своето Аз, способността ни да пропускаме мислите си през филтъра на своята собствена добронамереност и да прецеждаме чувствата си, през цедката на нашата неподправена искреност, са онези вътрешни необходимости благодарение, на които бихме могли да дефинираме отсрещната неразбраност в съвсем обичайно различие на характери и темпераменти, а житейските неслучвания, като съставна част на замисъла за по-важното и по-необходимо за самите нас „голямо случване”.

Авантюристичното ни желание да опознаем повече хора, страни и нрави, да пътуваме и откриваме различни гледки, земи и светове, като че ли трябва да започне с пътуването и намирането на себе си, за да съумеем преди да пожелаем обичта и доверието на другите, да заобичаме и да повярваме в своите мисли и чувства, да открием онова, което сме самите ние, преди да се огледаме в другите и за другите...

28.11.2010 г.

Ванина

Read More

Правила за човешките същества

1. Ще получиш тяло. Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3. Няма грешки има само уроци. Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране ,,Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва ,,успешен".

4. Урокът се повтаря, докато се научи. Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5. Усвояването на уроци няма край. Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато си жив , винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6. ,,Там" не е по-добре от ,,Тук". Когато твоето ,,там" стане ,,тук", ти просто ще откриеш друго ,,там",  което пак ще изглежда по-добре от ,,тук".

7. Другите за теб са само огледала. Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8. От теб зависи как ще изживееш живота си. Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб.  Изборът е твой.

9. Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия. Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10.  Ще забравиш всичко това.

Д-р Чери Картър-Скот

26.11.2010 г.

Ванина



Read More

В живота има още нещо ...

Време е ............. да поставим съдържанието пред формата.

Слънцето навън изглежда все още сънено, плътно увито в белите облачни пелени, сякаш е забравило, че денят отдавна е поел смяната от нощта и като, че ли е пропуснало, като мен самата в тази мокра утрин най-нежеланата мелодия за ушите – тази от събуждащата аларма.

Ще оставя слънцето да се протегне на спокойствие и най-накрая да провре многобройните си лъчисти ръце изпод задаващата се по небосвода нова и вече съвсем рехава завивка, подсушавайки следите от разсипаната в ранни зори небесна вода, за сутришния му чай, а аз ще се вгледам в започналия ден – „проницателно”...за Живота (в мен или в другите).

 ..........................

„Дори самата възможност да дишате представлява автентична абсолютна характеристика на съществуването, която не подлежи на съмнение. В дъха ви, мила приятелко дори днес, във времена, които вие смятате за най-лошите в живота си , се крие доказателството за това, че надежда има. Това доказателство е истинно и не зависи нито от възрастта на човека, нито от физическото или финансовото му състояние, нито от цвета на кожата му, от пола или от емоционалната му зрялост, или от вярата, която изповядва. А сега ме чуйте много внимателно......

Ако дишате, значи още сте жива. Ако още сте жива, значи още сте тук, значи все още не сте довършили онова, заради което сте на земята......., което пък от своя страна значи, че целта на вашия живот все още не е осъществена, не е постигната. А, ако целта ви още не е постигната, това означава, че най-добрата част от живота ви все още предстои, още не е изживяна. Ако най-добрата част от живота ви е още пред вас, тогава дори и през най-тежки времена може да сте сигурна, че престои още смях, че предстоят още успехи, които да очаквате, още деца, които да учите и на които да помагате, още приятели, които да обичате и да ви обичат. И това важи не само за вас, но и за всеки човек. Това е потвърждение на надеждата, че в ЖИВОТА ИМА ОЩЕ НЕЩО.....” /Из „Проницателят” Андри Андрюс/

 ....................

ЖИВОТЪТ В МЕН е онова предизвикателство, по което се отправяме незнаещи точно къде, но доверяващи се на интуицията ни за посоката, не толкова виждащи, но определено сетивни за пътя, не точно очакващи, но предвиждащи възможностите за себеоткриването в търсенето на НЕЩОТО.

 ......................

Замислям се..... и поглеждам навън: няма й следа от разлятата на ранина дъждовна вода, завивките са вече грижливо прибрани нейде из небесните скринове и огнената топка щедро раздава от себе си, танцувайки с вятъра, заиграни в клоните на дърветата и докато слънцето непрекъснато променя цветовете на листата им, вътърът се забавлява да разпилява творчеството му като части на пъзел, който неуморно пренарежда сякаш може да бъде подреден по много начини, в зависимост от  гледната точка.

Та, нали търсейки НЕЩОТО се нуждаем от НОВА ГЛЕДНА ТОЧКА...

25.11.2010 г.

Ванина

Read More

Read More