Сънуваме ли, че живеем?

„Веднъж спях и сънувах, че съм пеперуда. Истинска пеперуда, пърхаща с крилца насам-натам. В съня си знаех, че съм пеперуда и изобщо не се съзнавах като човек. Изведнъж се събудих и си казах, че отново сам аз. Но кой бях аз? Вече не зная дали съм човек, сънувал, че е пеперуда, или съм пеперуда, която сънува, че е човек... - разказва за един свой сън учителят Соджи”
Из „Дзен – будизъм, оригинални текстове” – Бойка Цигова 
Коя съм Аз?
Сънувам и мечтая. Мисля и се вглеждам. Търся себе си и сънувам пътя ...
В сънищата мога да подскоча, да разперя ръце и да полетя. Мога да виждам света от високо, да правя малки и големи чудеса. В съня няма ограничения, има възможности. Измеренията са повече, а възприятията разтърсващи. Сънят дава свобода, маркира знаците и чертае дневните пътища. Изкуство е да съумееш да разгадаеш изсънуваното и да поемеш дневния ритъм сигурен, че правиш най-доброто за и от себе си.

·      Кога започваме да живеем, дали като започнем да сънуваме или като се събудим от съня?

·      Дали умираме или всъщност продължаваме да живеем в съня?

·      Кога сме по-истински в съня или след него?

·      Какво имаме всъщност само себе си в съня или всичко, което сме натрупали извън него?

·      Живеем за да подготвим себе си за съня или сънуваме, за да живеем?

·      В съня ли е нашия отговор, за онова, какви сме всъщност?

Неизсънувани въпроси, с очаквани отговори поне в съня ...

06.02.2012 г.

Ванина