Аз съм всичко това, което искам да бъда

Хората си създават условия, ограничения и правила свързани с тях, които се опитват да налагат на другите.

Аз не желая да приемам истината на другите, ако не е и моя.

Не искам да бъда съдена по чужди правила, по чужди закони, по чужд морал и възприятие.

Отказвам да приемам вина и страх, защото според нечие мнение не съм достатъчно добра, достатъчно оправдаваща очакванията им, достатъчно близко до тяхната представа, затова каква трябва и е добре да бъда аз.

Аз решавам, каква съм и каква искам да бъда. 

Аз избирам, какво да изживея.

Аз решавам, какво е правилното за мен. Моите избори са моят път и ако някой не ме желае и не може да ме приеме, заради изборите ми е естествено пътищата ни да се разделят.

Не правя колекции от хора в живота си. Всеки е свободен да влезе и да си тръгне по свое желание. Изборът, обаче колко време всеки един ще остане в сърцето ми е мой. Аз избирам значението на всеки човек за мен и аз съм отговорна за онова, което му давам от себе си. Моите разбирания за него са моята грижа, неговите за мен – негова.

Чуждата истина не ме интересува. Моята истина има смисъл за мен.

Аз съм всичко това, което искам да бъда.

31.07.2012 г.

Ванина

Read More

Обичта е свързаност

Днес моята книга е отворена.

Отворена за въпросите, които имам. Отворена за отговорите, които получавам.

Всяко нейно отваряне създава пеперудено чувство.

Аз съм.

Моята книга е моето Аз.

Чета от нея и случвам прочетенето. Слученото е записано в нея.

Всеки човек пише книгата си с тънкописеца на мисълта си.

Мисълта създава всичко. Всичко създадено е мисъл.

Аз съм  главен герой в моята книга. Книгата е в мен.

Аз съм във всеки. Всеки е в мен.

Аз съм всичко, което си спомням. Споменът съм Аз.

Аз съм случването. Случването съм Аз.

Аз съм в цялото. Цялото съм Аз.

Съществува изначална свързаност.

Съществува свързаност проявена и непроявена, видима и невидима, явна и скрита.

Всяка свързаност е възможност за изживяването на себе си.

Всеки прави изборите на своите свързаности.

Тези думи също създават свързаност.

Свързаността не е обвързване.

Свързаността е приемането.

Свързаността е в обичта.

Обичта е свързаност.

18.07.2012 г.

Ванина

Read More

Има универсален език

Разбиране е смешна дума. Да наречеш с дума усещане, което няма общо с думите също е смешно.

Думите не са същността на нещата, предметите, явленията, усещанията, чувствата.

Думите са комбинация от знаци, които нямат стойност.

Думите са като парите без златно покритие в света на финансите.

Думите се използват за пояснение на това, за което другите ни сетива са се изключили от възприятие.

Има универсален мълчалив език, лишен от думи.

Неразбирането идва от невслушването в другия.

Когато възникне убеденост за междуличностно разбирателство, то е не защото сме разбрали изречените думи, а защото сме се убедили в истинността стояща зад думите.

Психологът е преводачът на думите от езика, който използваме на езика на психиката и обратно, но поради оскъдността и ограничеността на думите, последното е трудно и сложно.

Необходимо е спомняне, изучаване и ползване на универсалния език в комуникациите ни, за да се върнем към истинското разбиране помежду си и да бъдем по-близо до своята същност, тази на другите и всичко около нас.

09.07.2012 г.

Ванина

Read More

Силният "Свръх Аз"

Свръх Аз-ът е себеконтролът. Командният център, в който са организирани представите за правилно и неправилно, добро и лошо, хубаво и грозно, морално-неморално... 

Свръх Аз-ът е личния правораздавател и съдник. 

Свръх Аз-ът е съветникът, рецензентът, критикът, налагащият цензурата и оценителят. 

Свръх Аз-ът е родителят на вината, страха и безпокойството.

Свръх Аз-ът  монтира знаците "STOP" по пътя и размахва палката.

Свръх Аз-ът кове рамката на ограниченията и спуска бариерата.

Силният Свръх Аз лишава от собствена гледна точка. 

Силният Свръх Аз стресира тялото и душата.

Силният Свръх Аз ограбва от въображението, фантазиите и чувствата.

Силният Свръх Аз пречи за удовлетворяване желанията на душата и потребностите на тялото.

Силният Свръх Аз ражда себеагресия, вътрешни противоречия, мазохизъм и необич.

Силният Свръх Аз възпрепятства разговорите на езика на психиката.

Силният Свръх Аз разболява.
Силният Свръх Аз създава зависимости.

Силният Свръх Аз спира растежа.

***

Ако между душата, тялото и разума /Свръх Аз-а/ няма свързаност, взаимност и обич, човек не може да намери покой, радост и удовлетворение в себе си.

07.07.2012 г.

Ванина

Read More

Свободата е пътят

Свободата е възможност за усвояване на повече знания.

Ограниченията на свободата, задават лимит на знанията.

Стремежът към свобода е стремеж към повече знания.

Свободата е силата на душата да проявява себе си, отвъд стените на ограниченията.

Несвободната душа е в рамка и не може да изживее растеж. 

Поривът за свобода е естествената необходимост на душата да изрази себе си .

Знанията са малките стъпки в процеса на еволюцията.

Еволюцията е възможна само при осъзнато изживяване на всеки етап от нея.

Всеки затвор за душата е неин застой.

Всеки застой спира растежа.

Растежът доближава до съвършенството.

Душата се стреми към съвършенство.

Душата е пътникът.

Свободата е пътят.

Знанията са средството.

Съвършенството е целта.

05.07.2012 г.

Ванина

Read More

Това, което имаме е онова, което искаме

Мисълта е най-бързият начин, за да стигнеш до другия, да му споделиш себе си, да го докоснеш с нещо хубаво.

Мисълта ражда действието. Действието създава преживяването.

Мисълта е най-краткият път до другия.

Красивите и светли мисли сътворяват чудесни преживявания.

Всичко случващо се е вече покълнала мисъл.

Днес се случва мисълта от вчера.

Утре ще се случи, мисълта от днес.

И всяка мисъл е заклинание за случване.

Позитивното мислосътворяване отлива и материализира в утре пожеланото.

Поддържаната светлина в съзнанието привлича случването на всичко, което искаме.

Това, което имаме е онова, което искаме.

Мисълта създава желаното, защото го има, а не защото го иска!

04.07.2012 г.

Ванина

Read More

Любовта Не е всичко, от което се нуждаем!

Да вярваш е да си направил връзката със себе си.

Да си спомнил същността си и да си в хармония с теб.

Тогава вярата е непразна.

Тогава виждаш и в какво, и в кого вярваш.

Тогава разбираш езика на вярата и усещаш излишеството на религиите.

Религията не е вяра.

Вярата е цветето посадено в теб.

Вярата не е страх, не е страдание.

Вярата е съединение с изначалната идея, творец и творение.

Вярата е обич.

Без обич няма вяра.

В началото бе Любовта.

Любовта роди Вярата.

Вярата роди Надеждата.

Надеждата, често забравя, че в началото бе Любовта!

Надеждата, все се лута самотна, защото търси Любовта навсякъде другаде, но не и в себе си.

Лутането, понякога продължава толкова дълго, че тя едва си спомня и Вярата, с която е тръгнала.

Надежда несвързана с Вярата и Любовта е напразна.

Всяка Любов се изживява чрез Вярата и Надеждата.

Любовта не е всичко, от което се нуждаем.

Любовта не е нужда, защото нуждата е потребност от нещо, което нямаш или недостиг на нещо.

Единственото, което имаме в изобилие е Любов, защото само от Любов сме създадени и само с идеята да я изживяваме.

Любовта е всичко, което имаме в себе си и което можем да дадем на другите.

Любовта е живот, а животът е проявление на Любовта.

Любовта се усеща като нужда, когато не сме във връзка със същността ни.

Единението ни със самите нас, прави видимо единственото желание на Любовта - да бъде изживяна.

03.07.2012 г.

Ванина

Read More

Изборът на душата

Изборът е най-висшата човешка възможност да сътворява себе си, своя свят.

Изборът като съзнателно решение е онова, което ни отличава от всички други живи същества.

Изборът, олицетворява нашата степен на развитие.

Изборът ни прави художници, поети, композитори, създатели ...

Изборът не може да бъде правилен или грешен. Ние никога не знаем, каква част от цялото е изборът ни. Имаме само контекста, в който взимаме конкретното решение, но не и глобалния замисъл. Изборът е важен само, защото е възможен, защото е израз на свободната човешка воля. Свободният избор е най-голямото преимущество на душата и най-прекият път да бъде държана в подчинение ако й бъде отнет. Волята да подреждаш сам пъзела на живота си, спомняйки си кой си?, защо си?, какво можеш?, какво искаш? и с кого? е свещено право.

Честният избор е онзи, който намираш като най-добрия за себе си, а не за другите.

Всеки друг има право на свой избор. Дори и да решиш, че не си направил най-добрия избор, всеки миг е начало на възможността да го промениш. Най-доброто за теб е онова, което избираш като радостно проявление на своята свободна воля. Ако избереш решение, което би донесло по-малко вреда или тревожност, постановката, при която е било взето не е построена в хармония с естествения стремеж на душата да търси радост. Човек не е създаден да бяга от страха, проблемите и тревогите, а да изживява радостта от живеенето си. Дуалността на света, на категориите, посоките, качествата, проявленията е възможност да останем изцяло в красотата на своето преживяване, познавайки другата му страна, посока и възможност за проявление.

Изборът е отговорност към самия теб, но отговорност не е равносилно на грижа, тежест, бреме. Отговорността е да съзнаваш следствията от решението си и да можеш да живееш с тях, запазвайки обичта към себе си и другите.

Човек избира, за себе си и не е добре да е воден от идеята да избира, заради и вместо другите, защото ги лишава от свободната им воля. Ако решение не може да бъде взето, така че човек да бъде в хармония със себе си, може би изборът избързва или в ситуацията има и друго решение, което е останало незабелязано.

Връзката с вътрешния ни глас, интуицията, шестото чувство е най-добрият ни водач за ориентация във вариантите за решения.

Всеки тревожен избор, трябва да бъде подложен на съмнение за адекватност.

Ти избираш за себе си.

Аз избирам за мен.

Всеки създава своята действителност.

Всеки е творец.

Нека се възхищаваме на творбите си!

02.07.2012 г.

Ванина

Read More