Любовта Не е всичко, от което се нуждаем!

Да вярваш е да си направил връзката със себе си.

Да си спомнил същността си и да си в хармония с теб.

Тогава вярата е непразна.

Тогава виждаш и в какво, и в кого вярваш.

Тогава разбираш езика на вярата и усещаш излишеството на религиите.

Религията не е вяра.

Вярата е цветето посадено в теб.

Вярата не е страх, не е страдание.

Вярата е съединение с изначалната идея, творец и творение.

Вярата е обич.

Без обич няма вяра.

В началото бе Любовта.

Любовта роди Вярата.

Вярата роди Надеждата.

Надеждата, често забравя, че в началото бе Любовта!

Надеждата, все се лута самотна, защото търси Любовта навсякъде другаде, но не и в себе си.

Лутането, понякога продължава толкова дълго, че тя едва си спомня и Вярата, с която е тръгнала.

Надежда несвързана с Вярата и Любовта е напразна.

Всяка Любов се изживява чрез Вярата и Надеждата.

Любовта не е всичко, от което се нуждаем.

Любовта не е нужда, защото нуждата е потребност от нещо, което нямаш или недостиг на нещо.

Единственото, което имаме в изобилие е Любов, защото само от Любов сме създадени и само с идеята да я изживяваме.

Любовта е всичко, което имаме в себе си и което можем да дадем на другите.

Любовта е живот, а животът е проявление на Любовта.

Любовта се усеща като нужда, когато не сме във връзка със същността ни.

Единението ни със самите нас, прави видимо единственото желание на Любовта - да бъде изживяна.

03.07.2012 г.

Ванина