Поглеждам
небето - гледаш ме.
Мисля
отскачайки - сякаш те чувам.
И
идва пролет - засмиваш се.
И
чувствам с всяка клетка от себе си
И
е красиво да дишаш обичайки.
И
всичко сякаш се е случвало!?
И
тук си и те няма.
И
е трудно да си разбиран понякога.
И лудост
й трябва на душата.
Не
питай ме, само ме гледай.
Усилия
дори са ненужни.
Ти
най-добре се познаваш.
Светът
ти по-различен е в мене,
но
част си от моята същност.
08.03.2013 г.
Ванина