И тук си и те няма

Поглеждам небето - гледаш ме.

Мисля отскачайки - сякаш те чувам.

И идва пролет - засмиваш се.

И чувствам с всяка клетка от себе си

И е красиво да дишаш обичайки.

И всичко сякаш се е случвало!?

И тук си и те няма.

И е трудно да си разбиран понякога.

И лудост й трябва на душата.

Не питай ме, само ме гледай.

Усилия дори са ненужни.

Ти най-добре се познаваш.

Светът ти по-различен е в мене,

но част си от моята същност.

08.03.2013 г.

Ванина