Новолуние!
Нова възможност да създадем нещо ново за себе си или да
започнем с онова, което дълго отлагаме по защитни причини.
Време е да започнем да се разделяме със страховете, които
сковават, спират, саботират мисията ни, изявата на същността ни, развитието
ни...
Тук е моментът да напомня, че по време на кое да е
житейско корабокрушение, страхът е най-сигурният начин да си гласуваме сами „Ти
оставаш” и да не се качим на онази спасителна лодка, за да довършим мисията си!
Чувството на страх е необходимо, за да развие в нас разбиране
за самосъхранение, да заостри нашата предпазливост и да ни обърне внимание,
колко е важно за самите нас нашето оцеляване.
Сякаш още с раждането си биваме инструктирани, подобно на
инструктажът преди всеки самолетен полет, че в случай на авария, първо
поставяме своята собствена маска, а после помагаме на другите пасажери до нас,
ако не могат да се справят с поставянето на техните.
По-късно в резултат на наученото в ранния си опит и
възпитание, в някои от нас това разбиране се изкривява и при стресиращо
преживяване, първо гледаме да спасим другите, а себе си, сме готови да пожертваме
психически и/или физически. Така жертваме мисията си, сякаш нашата собствена е
по-маловажна от тази, на кой да е друг.
Замислих се, че има много хора, които всъщност не искат да
бъдат спасявани, защото не могат да си представят себе си в спасена
действителност. Не знаят, какво да правят в нея.
Избори, избори, избори!!!
Всеки е добре да направи личния си избор. Не избора на
някой друг!
Нека всеки направи за себе си избор, за който е узрял с
ума и готов със сърцето!
Изборът дали и с кой свой страх е време да се разделим е
различен за всеки.
Важно е да носим разбирането, че по този начин гласуваме
за себе си „Аз оцелявам!”, защото ние сме единственото, което притежаваме, има
смисъл и си заслужава, а на всички други ще помогнем най-качествено именно с
промяната в нас самите.
13.10.2015 г.
Ванина