Аз оцелявам!

Новолуние!

Нова възможност да създадем нещо ново за себе си или да започнем с онова, което дълго отлагаме по защитни причини.

Време е да започнем да се разделяме със страховете, които сковават, спират, саботират мисията ни, изявата на същността ни, развитието ни...

Тук е моментът да напомня, че по време на кое да е житейско корабокрушение, страхът е най-сигурният начин да си гласуваме сами „Ти оставаш” и да не се качим на онази спасителна лодка, за да довършим мисията си!

Чувството на страх е необходимо, за да развие в нас разбиране за самосъхранение, да заостри нашата предпазливост и да ни обърне внимание, колко е важно за самите нас нашето оцеляване.

Сякаш още с раждането си биваме инструктирани, подобно на инструктажът преди всеки самолетен полет, че в случай на авария, първо поставяме своята собствена маска, а после помагаме на другите пасажери до нас, ако не могат да се справят с поставянето на техните.

По-късно в резултат на наученото в ранния си опит и възпитание, в някои от нас това разбиране се изкривява и при стресиращо преживяване, първо гледаме да спасим другите, а себе си, сме готови да пожертваме психически и/или физически. Така жертваме мисията си, сякаш нашата собствена е по-маловажна от тази, на кой да е друг.

Замислих се, че има много хора, които всъщност не искат да бъдат спасявани, защото не могат да си представят себе си в спасена действителност. Не знаят, какво да правят в нея.

Избори, избори, избори!!!

Всеки е добре да направи личния си избор. Не избора на някой друг!

Нека всеки направи за себе си избор, за който е узрял с ума и готов със сърцето!

Изборът дали и с кой свой страх е време да се разделим е различен за всеки.

Важно е да носим разбирането, че по този начин гласуваме за себе си „Аз оцелявам!”, защото ние сме единственото, което притежаваме, има смисъл и си заслужава, а на всички други ще помогнем най-качествено именно с промяната в нас самите.

13.10.2015 г.

Ванина