Виждам те!

Виждам те, зад маските, стените,

зад зидовете здрави на ума,

зад еговите роли изиграни,

зад напъните крайни на честта.

Виждам те, зад многото прегради,

зад хитрите защити във страха,

зад опитите бързо да си върнеш,

контрол, баланс, сигурността.

Виждам те, зад тясната пролука,

през процепа от фина светлина,

където в тясното се лута,

в ефирен танц цъфтящата душа.

А тя e крехка, пряма, волна птица,

напомняща, за смисъла Живот,

през който учи, страда и пораства

в копнежа да изпълни своя път. 

24.02.2016 г.

Ванина

Read More

Съм моженето да съм!

Пролука, тъмнина, пещера... Мога ли да се върна, там откъдето съм дошла? Ами ако тази пещера е на Луната?! В момента Луната се е простряла като огромен лампион на тъмния звезден простор. Виси и се полюшва магично във февруарската пролет с цялата си пълнота и ослепителност. Детето в мен е любопитно и нахално разтърсващо матричния храсталак с алогични приумици, абстрактни колажи и щуротворно изкуство. Наумила съм си екстремно скачане в отдавна отлагано предизвикателство и скачване със завършилата версия на себе си. Целият матричен ветровихър е така усилен, че се опитва максимално да затормози и потисне възможностите ми за лунно шофиране, да създаде силен фонов шум, заглушаваш сърдечния ми ритъм, да ме застигне метеоритен дъжд на Луната, та да се откажа и този път.

Твърде е лесно – мога го!

Страшното е в това да скоча с главата напред и да се преодолея. Сега разбирам защо ми е пещера на Луната, до която да стигна със светъл автомобил и това разбира се да е част от обичта, с която ще изритуалствам и изсвещенодействам кръщенето ми в лунатичка /жена тичаща по Луната/ или лунна пещернячка.

Несвързана съм за непознаващите опростения състав на хаотичната материя, в която най-сигурното е, че всичко по-скоро се поглъща и наслагва едно върху друго, отколкото се подрежда хронологично.

Виждам пласта, в който съм онова, което винаги съм.

И се усмихнах :). Днес вече е било! Утре е днес!

Ако можех да направя нещо за себе си вчера, пак щях да направя същото. Най-добрият път за мен е моят път! Най-вълнуващото е да запазя честота на това трептене, в което вибрирам!

Съм моженето да съм!

23.02.2016 г.

Ванина

Read More