Да милваш,
да стоиш над суетата,
да си вгледан в стъпките зад своята мечта,
да ръсиш фин прашец по вятъра,
да пееш със затворена уста,
да търсиш себе си у другите,
да мислиш красотата над отвъд
и пак да става топло в непробудното,
и силите ти пак да се множат.
А, утро е за шарения бъдник
и сплав от огън, въздух и земя.
Водата само свила пръсти,
мълчее като трудна свобода.
И няма бряг в безоблачния поглед,
и няма полет просто, за да е!
Животът се обръща без посока
и следва само своето сърце,
а то дали е в теб или в други,
дали е обич, гняв или тъга,
все някога ще тласне само толкова,
готово да се случи от душа.
И тъй кръжим на въртележката,
и вярваме, че всичко е това,
което ни се случва на момента
и вижда свят от нашите дела,
а той светът е скрит от нас дълбоко вътре,
невидимо пространство светлини,
увито на спирали в телата ни,
туптящо в дарбата да си!
23.11.2018 г.
Ванина
