Туптящо в дарбата да си

Да милваш,

да стоиш над суетата,

да си вгледан в стъпките зад своята мечта,

да ръсиш фин прашец по вятъра,

да пееш със затворена уста,

да търсиш себе си у другите,

да мислиш красотата над отвъд

и пак да става топло в непробудното,

и силите ти пак да се множат.

А, утро е за шарения бъдник

и сплав от огън, въздух и земя.

Водата само свила пръсти,

мълчее като трудна свобода.

И няма бряг в безоблачния поглед,

и няма полет просто, за да е!

Животът се обръща без посока

и следва само своето сърце,

а то дали е в теб или в други,

дали е обич, гняв или тъга,

все някога ще тласне само толкова,

готово да се случи от душа.

И тъй кръжим на въртележката,

и вярваме, че всичко е това,

което ни се случва на момента

и вижда свят от нашите дела,

а той светът е скрит от нас дълбоко вътре,

невидимо пространство светлини,

увито на спирали в телата ни,

туптящо в дарбата да си!

23.11.2018 г.

Ванина