Страхът е нужен!

Заплахата, загубата, смъртта винаги са съпроводени от огромен страх. А, страхът е сянката, от която искаме да избягаме, а не можем. Сянката ни следва навсякъде. Сянката ни /страхът ни/ е видим само в присъствието на някакъв източник на Светлина /естествен или изкуствен/. В тъмнината, сянката ни я няма.  Страхът ни се активира от контраста с Пътя, с Истината, с Живота. Страхът няма да се регистрира от телата и душата ни, ако движейки се в мрака, сме извън пътя, в лъжата и извън Живота. 

Изглежда добре, че е страхът, иначе сме в най-дълбокия мрак на НеЖивота.

Страхът маркира, че някъде около нас има Светлина, която иска да ни завърне към Смисъла!

Докато има дори само един лъч Светлина, страхът ще ни следва по петите и ще ни напомня за себе си. 

Страхът е нужен, за да ни държи в Пътя, Истината и Живота. Любовта не е отсъствието на страх. Има илюзорно вярване, че ако има две противостоящи позиции, едната изключва другата. Това не е Истина. 

Херметичният принцип на противоположностите, обяснява, че двата края на един диапазон са една и съща точка, но с различен знак или двете страни на една монета. Любовта и страхът са едно. Само в най-дълбоката Любов, можеш да усетиш най-дълбокия си страх и в най-големия си страх, си способен на голяма Любов. 

Илюзия е да вярваме, че безстрашието е Любов, а безлюбовието страх. Двете страни на монетата са скачени и всеки път, когато я хвърлим, тя пада на една от двете страни - на тази, която ни е най-нужна в момента за преживяване и за завръщане към цялото. В страха, ресурсът е Любовта! В Любовта ресурсът е страхът! 

Ние не ценим, нещата, които не се страхуваме да загубим и не усещаме заплаха за загубата им!

Всяка заплаха от загуба е изпитание, тест за отдадеността ни на Любовта, виждането на Светлината, присъствието ни на Пътя, вярата ни в Истината!

Без страх от загубата и от смъртта ние не сме способни да присъстваме в Живота!

Смъртта, олицетворява  всички ежедневни малки смърти от загуба, раздяла, напускане, отделяне, отсъствие, прощаване с нещо, което никога повече няма да бъде същото: от раздялата със съня, през напускането на дома за работа, училище … др., отсъствието на нещо, някой или чувство, до прощаване с деня. Много по-трудно е да гледаме към смъртта във взаимоотношенията, загубата на здрави части в себе си и в близките, а най-много тежи загубата на нечие физическо тяло, особено мисълта за възможна загуба на нашето.

Сега се замислям за онези функциониращи хора като редовно търсещи адреналин и наричащи се безстрашни.

Защо хората смятат, че като са сред тъмнината и не виждат сянката си, са във вярната посока?

По-лесно е! Другото изисква присъствие, дълбинна работа, самонаблюдение. Да останеш в глада и да виждаш и осъзнаваш очертанията на липсата, е като обучение за оценяване на храната/Любовта. 

Другата страна на монетата на бързият адреналин е високото ниво на риск.  Хората търсещи да преживеят голям телесен заряд, за да усетят Живота, реално стоят на границата от загубата му, на границата със смъртта, т.е. всички, които ви обясняват как Живота ги иска и не могат да останат на саме в себе си и глада си, защото се страхуват, с какво ще се срещнат в мрака си /от страх, че може да ги погуби/ и непрестанно търсят разтърсващо ги отвън преживяване, за да се чувстват живи, се намират реално и в точката на най-възможната загуба на Живота /тук са любителите на екстремни занимания, спортове, високи скорости, рискови преживявания, хазартни дейности, алкохол, дрога и др. зависимости/. Привържениците на адреналина за съжаление живеят само, за поддържането му в желани нива, които непрекъснато се увеличават, заради привикването на тялото към тях. Докато си напомпан с адреналин и при най-лекото вътрешно отчитане на спадането на нивото му, веднага започваш като наркоман в абстинентна треска да търсиш още дози. Докато си в търсенето на дозата за екстремно спасение от  нуждата и глада, и непрекъснато се тъпчеш, инжектираш с още адреналин, очите ти са само извън теб. Нито имаш възможност да сведеш поглед към сянката си, нито да гледаш навътре. Така няма как дори да забележиш, че си извън Пътя, Истината и Живота! 

Страхът ни е нужен!

15.09.2022 г.

Ванина

Read More

Ако видите заблудена овца, какъв избор ще направите?

 

Никога не оставяйте едно семейство да се разпадне!

Ако до вас има близки или далечни роднини, приятели или просто познати и виждате, усещате, разбирате, че семейство може да бъде разпаднато, поради умствено или душевно затъмнение не го приемайте с лека ръка, а присъствайте, общувайте, чуйте и дайте обратна връзка, но не през собствената си незрялост. Извадете дори и само една зряла ваша част на преден план и я използвайте. Семейството заслужава да бъде подкрепено! Всяко семейство може да оцелее, ако двамата в него започнат да работят върху себе си, потърсят начини за баланс на различията и разминаванията си в ценностен, енергиен, вибрационен план.

Всеки може да започне да фукционира през своя тъмна част, която замъглява ясната представа за партниране, родителство, споделеност, взаимност, наличност за семейството. Всеки може да потъне в мрака на страховете си, провокиран от различни причини съзнавани или не. Всеки може да се заблуди за пътя си и да направи поредица от действия, воден от чужди манипулации и затъващ в блатото на зависимостите си.  Всеки може да избира поредица от неверни стратегии за справяне, за да оцелее сам, защото все смята, че е сам. Всеки може да се изгуби в емоциите си и да тръгне да прави грешни избори за себе си и семейството си. Всеки може да преживее това, но това е объркване. Това е объркване, което може да бъде осветено и видяно. А, ако бъде видяно, ако бъде допуснат дори един лъч светлина в мрака на наслоените вътрешни заблуди има шанс за съхранение на себе си и семейството.

Този масов семеен разпад роден от объркването на толкова много души, е в основите на разпада на всичко друго, което тук функционира като единение, свързване, съюз, обединение.

Никой не иска да учи как се стои във връзка. Как се остава стабилен във връзка, в която единият се клати. Как се самосъхранява човек, за да не разклати себе си от това отсрещно клатене. Никой не ни учи как да се справяме със страховете си. За сметка на това сме учени как да бягаме от другия, от училище, от работа, от  държавата, отвсякъде, само и само да ни внушат, че можем да избягаме от себе си.

Е, няма начин!

Ако видите заблудена овца ще я върнете в стадото, ще я оставите на вълците, ще я продадете или ще я заколите да я изядете вие?  

Ей, за този избор пиша!

Заблудени овце сме всички и всеки един от нас е потенциална жертва на избора на някой друг, дали да ни изяде сам или да ни остави друг да ни изяде. Това се случва и в семеен план. Всеки един е важно да се оттърси от заблудите си. И ако се надигне виждащ да помогне на друг заблуден до себе си - това е смисълът тук! А,  не да се правим, че другият, семейството му, как се справя той, какво се случва с другите, Света и Земята не ни интересува.

Само една малка част от себе си ако успееш да осветиш и да видиш вярното/Истината, без значение от посоката, носи целия смисъл да си тук. Може да видиш Истината, че си много смел човек, а в тъмнината на дългогодишно наслоените си страхове си киснал, че си нерешителен, боязлив, неуверен. Стани и се изправи в тази си светлина. Виж кой около теб още спи в своята неувереност и нерешителност и му предай собствената си светлина, защото докато той стои в семейството си по този начин ще нарушава партньорския баланс.

Можеш да видиш истината, че си много нежен човек, а си бил оплетен в мрака на убежденията си, че си груб, строг, коравосърдечен, жесток. Ако се свържеш със своята нежност огледай се, кой около теб още не е успял да извърви този път и присъствай за него, бъди до него, насочи го, предай му своя заряд, топлина и нежност, събуди го от съня, та да може и той да прояви нежност към себе си и в семейството си.

Можеш да видиш истината, че си ценен и уникален такъв, какъвто си, а си бил по очи в страха на дългогодишна малоценност и търсене на признание от другите по странни начини. Иди с това си знание до този, който още се мята във взаимоотношението с партньора си и търси потвърждение за значимостта си извън семейството, подхлъзвайки се в странични авнатюри и връзки. Иди и му покажи, че ценността му, признанието и щастието му не са извън него. Няма как да ги глътнеш от поведението, отношението, признанието, обяснението за влюбеност в теб от някой друг, те са част от свързването със самия себе си и собствените си ценности, чието постоянно следване и отстояване, ражда щастието отвътре. Досущ като във филма „Тролчетата“ където депресивните и груби бергени, гълтат светли, цветни тролчета, за да усетят щастие, смятайки, че то е извън тях. Въпреки, че според мнозина слепци и незрящи, основната идея на филма е, че е супер яко да купонясваш, в партита до зори, защото това носи неспирно щастие и радост и тази им фалшива представа им дава прекрасно основание и смисъл да се напиват, пушат, напушват, флиртуват, натискат, лигавят, изневеряват, танцувайки или полюлявайки се до тотален физически и ценностен разпад дни и нощи, дори и да не са последователни. Време, в които иначе могат да бъдат посветени на близост, нежност, споделеност в семейството. Иди и му покажи на такъв незрящ, че не купоните, алкохола и флиртовете ще му дадат увереността за ценността му, а себевглеждането, че той самият е ценен и винаги е бил ценен, но сам не е вярвал в това. Щастието е във всеки верен избор, затвърждаващ истински ценности, защото това затвърждаване носи стабилност и увереност в себе си.

Не можем да живеем сами за себе си! Грях е да не даваме от собствената си светлина, колкото и слаба, мъждукаща и кратковременна да ни изглежда на онзи, който видимо има нужда от нея, защото смятаме, че нас не ни касае другият, поведението му, дали ще си съсипе, разбие, унищожи семейството изведнъж или бавно. Не можем да стоим безучастни и криещи собствената си светлина, вродената мъдрост за Истината, докато някой плете ограда от бодли, за да се излъже, че може да избяга от себе си, бягайки от семейството си.

А, хората са научени /в това целия световен маркетингов и политически ред води стройна и организирана политика за обучение/да бягат от семействата си по много начини:

1.                   Алкохолизъм;

2.                   Наркотици и други упойващи вещества;

3.                   Хазарт /залаганията за мачове и прочие също са хазарт/;

4.                   Любовни връзки или секс извън връзката;

5.                   Видео и други игри;

6.                   Заболявания;

7.                   Лекарства и антидепресанти;

8.                   Дискотеки и клубове;

9.                   Телевизия, телефони, интернет приложения;

10.                Храна;

11.                Работа;

12.                Хобита;

13.                Пътувания, почивки;

14.                Спорт;

15.                Шопинг;

16.                Приятели;

17.                Грижа за някой или нещо извън семейството;  

18.                 Членства в организации и техни мероприятия.

 Списъкът няма претенция за изчерпателност. Първите пет са бягства, които са основни семейни разрушители, 6-8 са междинни дупки, в които не усещаш как си се подхлъзнал, но са огромни бодили, 9-18 са онези плаващи разрушители, за които ако не се намери границата между ползата и вредата, нормата за време, което да им бъде посветено и особено ако тенденциозно не включва другите членове на семейството, се превръщат в капани за напрежение и прекъсване на взаимността в него.

Когато помагаш със своята светлина на някой друг, когато помагаш на едно семейство да остане такова, когато не стоиш безучастен, апатичен, безчувствен, спасяваш себе си от собствената си жестокост и именно така увеличаваш светлината си. 

Всеки обърнат гръб днес, може да е нужна подкрепа за теб утре.

Всяка дадена светлина днес, може да е спасение от собствената ти тъмнина утре.

Важното е да даваш само от светлината си! Да даваш от позицията на чистота в теб! Да внимаваш това, което даваш утре би ли го взел ти?

Когато помагаш дори само на един да се върне към семейния баланс, помагаш не само на него, помагаш най-първо на себе си, а после помагаш за съхранението в светлината на още съдби и животи /партньори, деца, родители, близки, приятели, познати/, които твоето бягство и щраусово поведение може да обрече на вечно страдание, агония и преповтаряне на това поведение поколения напред.

Да носиш дори един лъч светлина в себе си е лична отговорност! Достигнал си до нея, благодарение на Божия промисъл и подкрепа, иди и я предай нататък! Покажи и ти на някой, че светлината съществува. Помогни му да стигне до собствената си светлина отвътре, помогни му да спре да се лута в тъмнината си.

Спри да умножаваш тъмнината! Спри да подстрекаваш активно или пасивно някой да увеличава тъмнината си, защото искаш да му дадеш от собствената си такава, от собствената си заблуда за партниране, любов, свобода, смисъл, Живот. Спри да оправдаваш собствената си незрялост, като я предлагаш на другите за подражание. Има си свещени правила и закони, можеш ли да си отвориш очите за тях, защото в тях е Истината?

„И така това, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва“ Марк 10:9

Никога не допускай едно семейство да се разпадне, нито с пасивността, нито с активността си!

Всичко тук има смисъл само в увеличаване и съхраняване на светлината отвътре.

Предай нататък!

12.09.2022 г.

Ванина

 

 

 

 

Read More