Заплахата, загубата, смъртта винаги са съпроводени от огромен страх. А, страхът е сянката, от която искаме да избягаме, а не можем. Сянката ни следва навсякъде. Сянката ни /страхът ни/ е видим само в присъствието на някакъв източник на Светлина /естествен или изкуствен/. В тъмнината, сянката ни я няма. Страхът ни се активира от контраста с Пътя, с Истината, с Живота. Страхът няма да се регистрира от телата и душата ни, ако движейки се в мрака, сме извън пътя, в лъжата и извън Живота.
Изглежда добре, че е страхът, иначе сме в най-дълбокия мрак на НеЖивота.
Страхът маркира, че някъде около нас има Светлина, която иска да ни завърне към Смисъла!
Докато има дори само един лъч Светлина, страхът ще ни следва по петите и ще ни напомня за себе си.
Страхът е нужен, за да ни държи в Пътя, Истината и Живота. Любовта не е отсъствието на страх. Има илюзорно вярване, че ако има две противостоящи позиции, едната изключва другата. Това не е Истина.
Херметичният принцип на противоположностите, обяснява, че двата края на един диапазон са една и съща точка, но с различен знак или двете страни на една монета. Любовта и страхът са едно. Само в най-дълбоката Любов, можеш да усетиш най-дълбокия си страх и в най-големия си страх, си способен на голяма Любов.
Илюзия е да вярваме, че безстрашието е Любов, а безлюбовието страх. Двете страни на монетата са скачени и всеки път, когато я хвърлим, тя пада на една от двете страни - на тази, която ни е най-нужна в момента за преживяване и за завръщане към цялото. В страха, ресурсът е Любовта! В Любовта ресурсът е страхът!
Ние не ценим, нещата, които не се страхуваме да загубим и не усещаме заплаха за загубата им!
Всяка заплаха от загуба е изпитание, тест за отдадеността ни на Любовта, виждането на Светлината, присъствието ни на Пътя, вярата ни в Истината!
Без страх от загубата и от смъртта ние не сме способни да присъстваме в Живота!
Смъртта, олицетворява всички ежедневни малки смърти от загуба, раздяла, напускане, отделяне, отсъствие, прощаване с нещо, което никога повече няма да бъде същото: от раздялата със съня, през напускането на дома за работа, училище … др., отсъствието на нещо, някой или чувство, до прощаване с деня. Много по-трудно е да гледаме към смъртта във взаимоотношенията, загубата на здрави части в себе си и в близките, а най-много тежи загубата на нечие физическо тяло, особено мисълта за възможна загуба на нашето.
Сега се замислям за онези функциониращи хора като редовно търсещи адреналин и наричащи се безстрашни.
Защо хората смятат, че като са сред тъмнината и не виждат сянката си, са във вярната посока?
По-лесно е! Другото изисква присъствие, дълбинна работа, самонаблюдение. Да останеш в глада и да виждаш и осъзнаваш очертанията на липсата, е като обучение за оценяване на храната/Любовта.
Другата страна на монетата на бързият адреналин е високото ниво на риск. Хората търсещи да преживеят голям телесен заряд, за да усетят Живота, реално стоят на границата от загубата му, на границата със смъртта, т.е. всички, които ви обясняват как Живота ги иска и не могат да останат на саме в себе си и глада си, защото се страхуват, с какво ще се срещнат в мрака си /от страх, че може да ги погуби/ и непрестанно търсят разтърсващо ги отвън преживяване, за да се чувстват живи, се намират реално и в точката на най-възможната загуба на Живота /тук са любителите на екстремни занимания, спортове, високи скорости, рискови преживявания, хазартни дейности, алкохол, дрога и др. зависимости/. Привържениците на адреналина за съжаление живеят само, за поддържането му в желани нива, които непрекъснато се увеличават, заради привикването на тялото към тях. Докато си напомпан с адреналин и при най-лекото вътрешно отчитане на спадането на нивото му, веднага започваш като наркоман в абстинентна треска да търсиш още дози. Докато си в търсенето на дозата за екстремно спасение от нуждата и глада, и непрекъснато се тъпчеш, инжектираш с още адреналин, очите ти са само извън теб. Нито имаш възможност да сведеш поглед към сянката си, нито да гледаш навътре. Така няма как дори да забележиш, че си извън Пътя, Истината и Живота!
Страхът ни е нужен!
15.09.2022 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар