Дишай за мен!

Дните ромолят, спускайки се в сутрешната си замечтана очакваност, с която първите слънчеви лъчи пронизват нежно зениците, а по тревата са се натъркаляли като умишлено разпилян наниз капчиците роса.. Лекият бриз напомня за близостта до нееднакво синьото, любимо морско вдъхновение, а птичите трели изстрелват най-смелите ти надежди в синевата.

Миг като вечност ....

Миг, в който за едно вдишване задържаш смисъла в себе си, обримчваш желанията си в цветни балони и ги пускаш да яхнат свободата..

С изпъплянето на огненото кълбо по небосвода си слагаш юздите и започваш съвсем съзнателно и доста мазохистично да ги издърпваш до самонараняване. Поглеждаш живота право в кървясалите, животински очи и страхът от правилното, грешното и границите на възможното вече е способен да разшири заниците ти до безпощадна агресивност.

Следобед, умората впива в теб хилядите си пипала и постепенно отстъпваш няколко крачки от идеята да се наложиш на деня на всяка цена.

Приспиването на дневния двубой от надскачането на Аз-а, те люшва в лодката на смирението. Размислите ти се упоени от обещанията за следващата победа и от невъзможността да забележиш собствените си размити контури в огледалото на любовта.

Любов ли казах?

Как забравих за нея, в това надбягване с невъзможността да бъдеш винаги на висота в мисленето за случващото се по клокочещата вода на животоденя?

Тя е оазисът, без който нито заранта, нито денят, нито вечерта са живот.

За нея пиша и на нея казвам: Само без теб съм сама. Само без теб съм по-малко себе си. Само без теб съм по-малко необходима. Само без теб съм без лице, без вода, без вдъхновение ...

Дишай за мен!

26.01.2012 г.

Ванина

Read More

Аз съм живата сила на Вселената!

Преди време случайно попаднах на лекцията на Джил Болти Тейлър в TED Talks, за различията във възприятията на двете ни мозъчни полукълба. Думите на Тейлър толкова силно ме впечатлиха, че ме накараха, да се замисля, за моя начин, по който селектирам собствените си възприятия, за начина, по който подреждам личните си приоритети, за методите ми на вглеждане и анализиране на ежедневните ситуации, за сблъсъкa ми с безуспешните (чак до отчаяние) опити да се дистанцирам от стреса, отговорностите, неслучванията и мазохистичната ми самокритичност. 

Днес реших, да се върна на лекцията на Тейлър, хем да се оправдая, с тъй развитото ми ляво полукълбо, хем да се успокоя, че може би не е чак толкова късно да се приуча да мисля и възприемам живота си, по-често с дясното, защото както Тейлър казва, чрез възприемането на Света през дясното полукълбо всеки от нас, може да открие Нирвана...

Ето част от лекцията на Джил Тейлър пред TED:

„Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за "точно тук, точно сега." Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго - чрез съзнанието на десните ни полукълба - в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви. 

Лявото ми полукълбо - нашето ляво полукълбо - е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, "Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре." 

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, "Аз съм. Аз съм." И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже "Аз съм", аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.

Така че, кои сме ние? Ние сме живата сила на Вселената, със сръчни ръце и два познавателни ума. Ние имаме силата да избираме, миг по миг, кои и какви искаме да бъдем в този свят. Точно тук и сега, аз мога да встъпя в съзнанието на дясното ми полукълбо, където ние сме. Аз съм живата сила на Вселената. Аз съм живата сила на 50-те трилиона прекрасни молекулярни гении, които съставляват формата ми, в единство с всичко което е. А мога и да избера да встъпя в съзнанието на лявото ми полукълбо, където се превръщам в един отделен индивид. Различен от потока, различен и отделен от вас. Аз съм доктор Джил Болти Тейлър: интелектуалец, невроанатом. Това са моите вътрешни "ние". Вие кое бихте избрали? Кое избирате? И кога? Аз вярвам, че колкото повече време прекарваме, избирайки да задействаме веригите на дълбок вътрешен покой на десните си полукълба, толкова повече покой ще проектираме в света и толкова по-спокойна ще бъде планетата ни.”

Jill Bolte Taylor’s stroke of insight – http://www.ted.com/talks

Аз избирам, винаги да имам право на избор. Да бъда себе си и част от общата енергия на живота. Да умея да се чувствам еднакво добре в кожата си и сред другите. Избирам да се свързваме един с друг, все по-често, чрез възприятията на момента Сега, предавайки си, чрез взаимното ни спокойствие светлина, доброта и обич.

Времето изисква от нас да живеем СЕГА!

18.01.2012 г.

Ванина

Read More

Дао на истината и любовта

Дао се превежда като “Пътят”, въпреки че този превод въобще не е пълен. Невъзможно е да се назове какво точно е Дао, защото то е начинът, по който става всичко. Разбирането на Дао е интуитивно. Ти го разбираш, знаеш какво е, но въпреки всичко не подлежи на точно описание. Дао е нещо, което трябва да се почуства, за да се разбере
В същността на Дао лежи принципът на първичната простота, а именно - нещата съдържат своя собствена, естествена сила, която лесно може да се изхаби и загуби, когато тази простота бъде нарушена от някакъв външен фактор, т.е. когато хармонията бъде изгубена.
Лао дзъ казва „Дао, за което може да се говори не e абсолютното дао.”
Това е първото нещо, което трябва да се каже: че това, което може да се каже, не може да бъде истина. Не ставай жертва на думите. Помни за безмълвието. Помни за това, което не може да се предаде с помощта на езика, на думите. Дао не може да се предаде с думи, а може да се предаде единствено от същество на същество.
Защо истината да не може да се изкаже? В какво се състои трудността? Истината не може да се изкаже по много причини. Първата и най-основната е: истината винаги се постига в мълчание. Когато вътрешният диалог е спрял, тогава тя бива постигната. А как можеш да изкажеш чрез звук това, което е постигнато в мълчание? То е преживяване. То не е мисъл. Ако беше мисъл, можеше да бъде изразено, нямаше да има проблем. Колкото и сложна или комплексна да е мисълта, може да се открие начин тя да бъде изразена
Ала истината не може да се изрази, защото достигането до нея става посредством тишината, безмълвието, липсата на мисли. До нея достигаш в състояние на неум, когато умът отпадне. Как тогава можеш да използваш нещо, което трябва да бъде отстранено като необходимо условие за постигането на истината? Умът не може да разбере, умът не може да постигне, как тогава може да я изрази? Запомни го като правило: ако умът може да постигне, тогава може и да изрази; ако умът не може да я постигне, умът не може да я изрази. Целият език е напразен. Истината не може да бъде изразена.
Всички древни трактати се опитват да кажат нещо, което не може да бъде казано с надеждата, че в теб може да се появи желанието да научиш за него. Истината не може да се изкаже, но при самото усилие да се изкаже, в слушателя може да се появи желание да познае това, което не може да се изрази. Може да се предизвика жажда. Жаждата съществува, необходимо й е малко предизвикателство. Ти вече си жаден - как може да бъде иначе? Ти не си блажен, не си в екстаз - ти си жаден. Сърцето ти е разгарящ се огън. Стремиш се към нещо, което да може да утоли жаждата ти, но, като не си намерил вода, като не си намерил извора, постепенно ,сам си се опитал са потиснеш тази жажда. Това е единственият начин, в противен случай ще ти дойде прекалено много, няма изобщо да ти позволи да живееш. Затова потискаш жаждата.
Истината не може да се изкаже, но самото усилие да бъде изказана ще предизвика нещо, ще извади на повърхността потиснатата в теб жажда. А щом веднъж жаждата се появи на повърхността, търсенето, изследването започва. Той те е задействал.
Дао, за което може да се говори не е абсолютното дао.
Най-много може да е относително.
Може да се каже нещо за любовта, но любовта не може да се изкаже; това "нещо" остава относително. То е относително за слушателя, за неговото разбиране, за интелектуалното му схващане, за образованието му, за желанието му да разбере. То зависи от и се отнася до Учителя: до начина му на изразяване, до средствата му за общуване. Но остава относително - относително спрямо много неща - и никога не може да се превърне абсолютно преживяване. Това е първата причина, поради която истината не може да се изрази.
Втората причина, поради която истината не може да бъде изразена е, че тя е преживяване. Нито едно преживяване не може да бъде предадено... да оставим истината. Ако никога не си познал любовта и ако някой ти каже нещо за любовта, ще чуеш думите, но ще пропуснеш значението. Думата е в речника. Дори и да не можеш да разбереш, ще погледнеш в речника и ще узнаеш какво означава тя. Но значението е в теб. Значението е резултат от опита, преживяването. Ако си обичал някого, тогава знаеш значението на думата "любов". Буквалното значение е в речника, в езика, в граматиката. Но изживяното значение, изпитаното, екзистенциално значение, е в теб. Ако си го преживял, ако познаваш изживяването, думата "любов" незабавно престава да е празна дума; тя съдържа нещо. Ако аз ти кажа нещо, то ще е празно, освен ако не внесеш в него своя опит, своето преживяване. Когато в него се появи твоето преживяване, то става смислено; в противен случай си остава празна дума - думи, думи, думи.
Как може да се изрази истината, след като не си я преживял? Дори в обикновения живот не може да се изрази непреживяното. Ще има само думи. Обвивката, носителят, ще достига до теб, но съдържанието ще се загуби. Към теб ще пътува празна дума; ще я чуеш и ще си мислиш, че я разбираш, защото знаеш нейното буквално значение, но ще се заблудиш. Истинското, автентично значение, възниква от екзистенциалното преживяване. Трябва да го познаеш, няма друг начин. Няма преки пътища. Истината не може да бъде предадена. Не можеш да я откраднеш, не можеш да я вземеш на заем, не можеш да я купиш, не можеш да я заграбиш, не можеш да я изпросиш - няма такъв начин. Ако я нямаш, не можеш да я имаш. Какво може да се направи в такъв случай?
Единственият начин - и аз поставям ударението върху това - единственият начин е да живееш с някой, който е достигнал до нейното преживяване. Само да бъдеш с някой, който е успял да я преживее и на теб ще ти бъде предадено нещо мистериозно... не чрез думи - това е скок от енергия. Също както пламъкът от горящата лампа може да се предаде на незапалената лампа - приближаваш запалената лампа до незапалената и пламъкът прескача - същото нещо става между Учителя и ученика: предаване, което надхвърля писанията - предаване на енергия, а не на послания, предаване на живот, а не на думи.
Из "Дао дъ дзин" от Лао Дзъ

05.01.2012 г.

Ванина

Read More

Вашата врата е пътят, който ще ви доведе до вашата цел!

Навлязох в лична година 2 и всичките й изисквания към мен се втурнаха още от вратата.

Може би за да ми каже или предпази от нещо!

Време е да се вгледам в другите, да стана по-търпелива и по-наблюдателна, да се вслушам повече в интуицията си, да успокоя водата в мен и да огледам настоящето.

Мъдростта на вчерашния ден дойде със символа на вратата, която още декември миналата година ми беше дадена като знак, за да й обърна внимание.

Натоящето е изходът от миналото и вратата към бъдещето.

Застанала съм на прага на тази красива бяла врата и съм се смълчала в себе си.

Зад гърба ми е началото на 1 /единицата/, онова с което положих основите на новото и важното за мен. Пред мен е необятността на бъдещето. Океанът от идеи, мисли и най-вече емоции, в който ще се потопя, за да се отправя на красиво и далечно плаване. Няма кой да ми обещае безоблачно небе и спокойни води. Не искам да бъда спасявана от моя океан. Аз съм тази, която съм го сътворила такъв за себе си и аз трябва да си го преплувам сама по пътя към моята цел. 
Знам какво искам. Знам какво ме радва и от кое душата ми се чувства комфортно и щастлива.
Денем ще следвам Слънцето, нощем Луната, в облачни и мъгливи дни и нощи – собствената си интуиция за пътя.
Единственото, което притежавам е душата си. Всичко друго е взето за малко на заем, за да се науча, израстна и да мина една линия по-нагоре в пространството от времеви варианти, но само ако съумея да я опазя /душата ми/ от тъмните сили на безмислието, глупостта и отрицателното енергийно обсебване, задържане и въздействие.

Няма тъмни сили, които могат да оцелеят пред силата на обичта, вдъхновението, светлината и вярата, така че: 
Добре! 
Нека търпението, спокойствието, наблюдението, интуицията и знанието за свободата влязат в мен.

***

"Постигането на вашата цел ще повлече изпълнението на всичките ви останали желания.
Към какво я влече душата ви? Какво ще направи живота ви радостен и щастлив?
Не мислете за средствата, докато не определите вашата цел. След като вземете решение, дайте си сметка за състоянието на душевен комфорт.
Душата винаги знае точно какво не иска.
Задачата на разума в процеса на търсенето на целта не е в това да търси.
Задачата на разума е да пропуска през себе си цялата външна информация, като обръща особено внимание на състоянието на душевен комфорт.
Вашата врата е пътят, който ще ви доведе до вашата цел.
Ако изпитвате вдъхновение по пътя към целта, не се колебайте, че това е вашата врата.
Вярвайте в себе си."

Из "Шепотът на утринните звезди" Вадим Зеланд

02.01.2012 г.

Ванина

Read More