Аз съм живата сила на Вселената!

Преди време случайно попаднах на лекцията на Джил Болти Тейлър в TED Talks, за различията във възприятията на двете ни мозъчни полукълба. Думите на Тейлър толкова силно ме впечатлиха, че ме накараха, да се замисля, за моя начин, по който селектирам собствените си възприятия, за начина, по който подреждам личните си приоритети, за методите ми на вглеждане и анализиране на ежедневните ситуации, за сблъсъкa ми с безуспешните (чак до отчаяние) опити да се дистанцирам от стреса, отговорностите, неслучванията и мазохистичната ми самокритичност. 

Днес реших, да се върна на лекцията на Тейлър, хем да се оправдая, с тъй развитото ми ляво полукълбо, хем да се успокоя, че може би не е чак толкова късно да се приуча да мисля и възприемам живота си, по-често с дясното, защото както Тейлър казва, чрез възприемането на Света през дясното полукълбо всеки от нас, може да открие Нирвана...

Ето част от лекцията на Джил Тейлър пред TED:

„Дясното ни полукълбо е напълно отдадено на настоящия момент. То е за "точно тук, точно сега." Дясното ни полукълбо мисли в картини и се учи кинестетично от движенията на телата ни. Информация под формата на енергия се влива едновременно от всички наши сетивни системи, а след това избухва в един огромен колаж от това как изглежда настоящия момент, какъв аромат и вкус има, как се усеща и как звучи. Аз съм енергийно същество, свързано с цялата енергия около мен, чрез съзнанието на дясното ми полукълбо. Ние сме енергийни същества свързани едно с друго - чрез съзнанието на десните ни полукълба - в едно човешко семейство. И точно тук, точно сега, ние сме братя и сестри, на тази планета, и сме тук, за да направим света едно по-добро място. И в този миг ние сме съвършени, ние сме цели и ние сме красиви. 

Лявото ми полукълбо - нашето ляво полукълбо - е едно много различно място. Лявото ни полукълбо мисли линейно и методично. Нашето ляво полукълбо е изцяло отдадено на миналото и е изцяло отдадено на бъдещето. Лявото ни полукълбо е проектирано да вземе този огромен колаж на настоящия момент и да започне да избира детайли, още детайли и повече детайли за детайлите. След това то категоризира и организира цялата тази информация, асоциира я с всичко, което сме научили в миналото и проектира в бъдещето всички наши възможности. Лявото ни полукълбо мисли със средствата на езика. То е този непрекъснат мозъчен брътвеж, който свързва мен и моят вътрешен свят с външният ми свят. То е онзи малък глас, който ми казва, "Хей, трябва да си спомниш да вземеш банани на път за вкъщи. Трябват ми за утре." 

То е онзи пресметлив ум, който ми напомня кога трябва да изпера. Но може би най-важното, то е онзи малък глас, който ми казва, "Аз съм. Аз съм." И веднага щом лявото ми полукълбо ми каже "Аз съм", аз се отделям. Ставам самостоятелен индивид, отделен от енергийния поток около мен и отделен от вас.

Така че, кои сме ние? Ние сме живата сила на Вселената, със сръчни ръце и два познавателни ума. Ние имаме силата да избираме, миг по миг, кои и какви искаме да бъдем в този свят. Точно тук и сега, аз мога да встъпя в съзнанието на дясното ми полукълбо, където ние сме. Аз съм живата сила на Вселената. Аз съм живата сила на 50-те трилиона прекрасни молекулярни гении, които съставляват формата ми, в единство с всичко което е. А мога и да избера да встъпя в съзнанието на лявото ми полукълбо, където се превръщам в един отделен индивид. Различен от потока, различен и отделен от вас. Аз съм доктор Джил Болти Тейлър: интелектуалец, невроанатом. Това са моите вътрешни "ние". Вие кое бихте избрали? Кое избирате? И кога? Аз вярвам, че колкото повече време прекарваме, избирайки да задействаме веригите на дълбок вътрешен покой на десните си полукълба, толкова повече покой ще проектираме в света и толкова по-спокойна ще бъде планетата ни.”

Jill Bolte Taylor’s stroke of insight – http://www.ted.com/talks

Аз избирам, винаги да имам право на избор. Да бъда себе си и част от общата енергия на живота. Да умея да се чувствам еднакво добре в кожата си и сред другите. Избирам да се свързваме един с друг, все по-често, чрез възприятията на момента Сега, предавайки си, чрез взаимното ни спокойствие светлина, доброта и обич.

Времето изисква от нас да живеем СЕГА!

18.01.2012 г.

Ванина