Разсъблечено

Думите ми някак отесняха,

прилепнали по формите ми несъзнавани.

Събличам ги и мятам ги с досада,

главата на ръцете си отпускам .

Очите ми подгонили са липсата,

загледани в извивките на музата,

нацелиха имплантите на скуката,

разкъсвайки плътта на самотата.

Подавам репликите си на времето,

престъпно вземащо от мене,

но семето в душата ми посято,

не може никой да отнеме.

13.04.2012 г.

Ванина

Read More

Без илюзии

Есенно-зимните ми илюзии грижливо напомпани от мен в красиви цветни балони започнаха да не издържат на слънчевата топлина. Първоначално не забелязах промяната в цветовете и формата им, но когато започнаха да се пукат един след друг се сепнах.

Колко фина празнота!

Красивите измислици на дръзкото ми въображение, обилно сиропирани с емоции експлоадираха и се разпръснаха из небосвода.

Интересно!

Погледнотото отстрани, изумява с видимостта си. Стъклото на заблуждението изчезва в други координати на пространството. Сетивата възприемат незабелязаните досега мотиви у другите.

Хората са влюбени в самозалъгването.

Ще отпразнувам: независимостта си от себе си, току що родената си безпристрастност, свободата от най-съзнаваните свои кроежи, способността да гледам без да преекспонирам детайлите, възможността да възприемам без да доукрасявам картината с моята четка и моите бои.

11.04.2012 г.

Ванина

Read More

Утро е!

Утро е!

Блеснало, слънчево, пролетно.

Посрещна ме с неоткъснат букет малки, бели теменужки.

Лъчистите му пръсти още се провират в косите ми.

Зениците му разплакват очите ми от светлината.

Отмествам поглед и го оставям да флиртува с профила ми.

Усмихвам се в топлата му прегръдка.

Забравям излишното, разтварям се в смисъла.

Стихиите в мен сключиха временно премирие -

смълчано впечатлени от красотата му.

05.04.2012 г.

Ванина

Read More