Думите ми някак отесняха,
прилепнали по формите ми несъзнавани.
Събличам ги и мятам ги с досада,
главата на ръцете си отпускам .
Очите ми подгонили са липсата,
загледани в извивките на музата,
нацелиха имплантите на скуката,
разкъсвайки плътта на самотата.
Подавам репликите си на времето,
престъпно вземащо от мене,
но семето в душата ми посято,
не може никой да отнеме.
13.04.2012 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар