Утро е!
Блеснало, слънчево, пролетно.
Посрещна ме с неоткъснат букет малки, бели теменужки.
Лъчистите му пръсти още се провират в косите ми.
Зениците му разплакват очите ми от светлината.
Отмествам поглед и го оставям да флиртува с профила ми.
Усмихвам се в топлата му прегръдка.
Забравям излишното, разтварям се в смисъла.
Стихиите в мен сключиха временно премирие -
смълчано впечатлени от красотата му.
05.04.2012 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар