Най-голямото предизвикателство, трудност, усилие не е
да се справяме с другите и с онова, което те ни причиняват, а да разберем, преодолеем
себе си и собствените си лутания в оплетените мрежи на Его-то ни, докато сме в
преживяването.
Раждаме
се толкова малки и беззащитни, толкова чисти и бели. После някой започва да
пише върху ни и в зависимост от неговите знания, възможности, способности,
умения и нравственост се деформираме.
Травматичните
ни деформации стават толкова дълбоки, трайни и болезнени, че бързо забравяме
естественото си състояние и започваме да се защитаваме, за да намалим и
избегнем болката. Растем, а стрелите към душите и телата ни не спират, стават и
по-остри и повече. Свикваме да се защитаваме, бронираме се и спираме да
виждаме, че истинската причина за нашето преживяване не са другите, а онова,
което ние влагаме, чувстваме, избираме за нас в този момент.
Да,
трудно е да се види че истинската причина за преживяванията на човек е същата
тази персона от огледалото срещу него.
Според
вселенския дуализъм, ние се възнаграждаваме, но и наказваме, добри и лоши сме
към себе си, обичаме си и се мразим, милваме се и се уязвяваме... И никой друг,
освен нас самите не ни го причинява.
През
погледа на астрологията, ни е дадено преживяването на определени опитности, но
как да ги преживеем и с какъв интензитет е изцяло наш избор.
В
астрологичната карта на раждането са записани нашите особености, черти,
емоционални, психологични, умствени дадености, но как ще ги експлоатираме отново
е наш избор.
Имаме
възможност да следим транзитното движение на планетите около нашата рождена
карта - ежеминутно. Можем да предвидим ситуации, но не и резултата от тях,
защото сами избираме реакцията си.
Дадено
ни е цял живот да се учим от случващото ни се, от хората около нас, от всяка
глътка въздух, която поемаме... Преживяваме лутанията на децата си и тяхното
нежелание и трудности в ученето, съпротивите им и много искаме да им дадем нова
гл. т за ученето и живота, така че да са по-способни и годни да се справят за в
бъдеще и да устояват на житейските предизвикателства. А, какво ли мисли нашият
баща за нас? Не правим ли същото и ние с живота си? Лутаме се в Его-то си, не
учим от училището на живота, тъпчем на едно място в себе си.
Да
започнеш да променяш гледната си точка за живеенето е трудна личностна трансформация, едновременно изцелителна, променяща, болезнена, удовлетворяваща,
уморителна, лека, инвестираща много енергия, сила, знания, умения.
Няма
правилно и грешно по този път - всичко е едно. Правилно или грешно са просто
понятия, а в контекста на живота най-правилните постъпки, често са се оказвали
грешки, а най-големите грешки - най-правилното решение.
Постепенно
започваме да се занимаваме не с другия, а със себе си, да обръщаме внимание на
онова, което крием, не смеем да споделяме, премълчаваме във взаимоотношенията
си. Насочваме вниманието си към разбирането на собственото си поведение, мисли,
чувства, преживявания. Проглеждаме за заблудата, че е невъзможно да имаме само мед,
рози и безкрайно слънце във връзките си с другите.
В
живота времето е променливо: слънце, дъжд, гръмотевици, градушка, слана,
облаци, мъгла, жега..., така се случва и във връзките.
Наивно
е да смятаме, че можем да имаме само слънце във взаимоотношенията си. Не е
възможно. Всяко време е хубаво време. Въпросът е само в нашето умение да
задържим обичта, уважението, доверието, удоволствието да се чувстваме добре с
другия, дори и в най-мрачното време.
Във
всяка ситуация, в която се почувстваме наранени, имаме шанса да изберем да
променим погледа си за нея, себе си и другия, така че да създадем по-добри и
по-съвършени взаимоотношения, иначе се лишаваме от многобройни прекрасни
моменти и от възможността да създадем стойностна връзка с човека отсреща.
Попадаме в капана на непрекъснатото търсене на съвършения друг, а самите ние
сме потънали в собственото и несъвършенство.
И
еднаквостите и различията привличат. Ако в живота заедно се събират търпеливият с прибързващия, по-разумният с по-емоционалния, слушащият със словоохотливия, е
за да се учат един от друг, да се допълват, да живеят в контраста и да се
приемат. Прекалено съвършен е замисъла, а ние сме слепи и като нощни пеперуди
се блъскаме и изгаряме в светлината на собственото си Его, а любовта е под носа
ни: нежна, мека, гальовна, копнееща, разбираща, приемаща, отдаваща...
07.03.2014 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар