Есен

Ти знаеш ли, как идва есента?

Как вятърът във клоните се втурва?

И как обрулил всичките листа

най-първо ги завихря като група?

Но после всяко пада сам само,

в най-ярките си багри до момента

и свило пръсти крехкото листо.

поляга до земята с тиха мъдрост.

За бъдно цвете, посев или храст,

то може да е нежно покривало

или да се отпусне по вълна,

щастливо от свободното начало.

А може в някой следващ ветровихър

да литне тъй високо над света

и да пътува докато умора го застигне,

и го свлече на калната земя.

То слива вехто тяло с нея,

изгнивайки се смесва със пръстта,

заспива с тиха зимна песен,

пречистено, покрито от снега.

Но споменът за него и душата,

през коренът се всмукват в тъканта,

а впечатанато и в една едничка клетка,

отново оживява с пролетта.

24.11.2014 г.

Ванина

Read More

Вик за живот

Какво ще кажеш в тоз живот да си говорим, 

а след края му - гробовно да мълчим?

Сега туптим и движи се кръвта ни, 

сега сме плът, а после ще сме дим.

Сега един за друг сме важни живи

и истински, и честни, и добри,

и можем пак така да сме полезни

да ни е грижа, пък дори и да боли.

Сега в ръцете ни е късче от момента

и него пъхваме в хербария "Живот'.

Сега претърсваме глави за аргумента:

Защо пилеем смисъла до гроб?

Сега сме с воля, жажда, даже избор,

и можем да стоим на две нозе, 

макар, че сме връхлитани от бури,

дори от дни, в които ни се мре.

Сега съм будна, топла и красива, 

за утре знае ли човек?!

Сега споделям своя свят със твоя. 

Дай този миг, да го живеем като век!

21.11.2014 г.

Ванина

Read More