Ти знаеш ли, как идва есента?
Как
вятърът във клоните се втурва?
И
как обрулил всичките листа
най-първо
ги завихря като група?
Но
после всяко пада сам само,
в
най-ярките си багри до момента
и
свило пръсти крехкото листо.
поляга
до земята с тиха мъдрост.
За
бъдно цвете, посев или храст,
то
може да е нежно покривало
или
да се отпусне по вълна,
щастливо
от свободното начало.
А
може в някой следващ ветровихър
да
литне тъй високо над света
и да
пътува докато умора го застигне,
и го
свлече на калната земя.
То слива
вехто тяло с нея,
изгнивайки
се смесва със пръстта,
заспива с тиха зимна песен,
пречистено, покрито от снега.
Но споменът за него и душата,
през коренът се всмукват в тъканта,
а впечатанато и в една едничка клетка,
отново
оживява с пролетта.24.11.2014 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар