Вик за живот

Какво ще кажеш в тоз живот да си говорим, 

а след края му - гробовно да мълчим?

Сега туптим и движи се кръвта ни, 

сега сме плът, а после ще сме дим.

Сега един за друг сме важни живи

и истински, и честни, и добри,

и можем пак така да сме полезни

да ни е грижа, пък дори и да боли.

Сега в ръцете ни е късче от момента

и него пъхваме в хербария "Живот'.

Сега претърсваме глави за аргумента:

Защо пилеем смисъла до гроб?

Сега сме с воля, жажда, даже избор,

и можем да стоим на две нозе, 

макар, че сме връхлитани от бури,

дори от дни, в които ни се мре.

Сега съм будна, топла и красива, 

за утре знае ли човек?!

Сега споделям своя свят със твоя. 

Дай този миг, да го живеем като век!

21.11.2014 г.

Ванина