Лабиринтът

Чувствам се цяла, завършена и неподправена – себе си ...

Може това чувстване да се задържи за кратко в мен, а може да пожелае да тръгне нанякъде.

Разбирам обичането отвътре ...

Виждам нанатрапчивата си сила на моженето ... и спокойна съм ...

В този вътрешен мир, цялото хаотично и неистово блъскане отвън на всеки във всеки и на всеки в себе си – изглежда безсмислено и излишно упражнение!

Искането в този момент не е важно, само случването – а в хармонията, търсенето избледнява, защото ставаш намереното ...

Съм и горе, и тук, и долу, и вчера, и днес, и утре, и всяко туптящо същество още! Съм свързана с източника на всичко или той просто е в мен!

Вълните ми са спокойни!

И виждам копнежа по обичане на всеки, грижливо прикрил тази си „уязвимост” зад избрано поведение и роля, толкова далечно от първоначалния копнеж, колкото сложен лабиринт е способен да сътвори мозъкът му.

P.S. https://www.youtube.com/watch?v=rIDp35hMRHU

31.05.2016 г.

Ванина