Мислите ми свъртат и утихват.
Денят е празничен.
Можем ли
да забравяме?
Не!
Можем да забравяме само онова, което никога не ни е докосвало, никога не се е задържало в нас, никога не сме го подслонявали в себе си, никога не сме го хранили, обгрижвали, отглеждали. То е нищо за нас!
Всяка приютена емоция е следа, която се помни завинаги!
Всяка следа е частта от нас кодирана във времето и пространството на случването й.
Всеки код отключва врата. Зад всяка врата стои възможност за ново случване на себе си.
Всяка възможност може да бъде използвана или не!
Това е изборът ни!
Изборът е въпрос на лична осъзнатост, на разбирането в себе си, на несъзнаваното желание да сгрешиш дори, за да научиш следващото.
Ние сме свързани!
Всеки от нас е свързан с другия и всичко, което го докосва.
Свързването с другия е обмен, поредица от емоционални докосвания.
Истината е илюзорна...
Всичко тече и всичко е променливо..
Да мразиш другия дори, когато пледираш обич, да наказваш другия, дори когато рекламираш посвещаването си на него... – това объркване отвътре ощетява животи, подменя ценности, съкращава красота и щастие, погубва себе си...
Да не искаш да останеш насаме с уж важния за теб е страх да видиш себе си, да се приемеш, че не си това, което искаш да си...
Животите са игра, в която няма победител, защото всеки един е планирал да бъде победен в него, докато търси победата на душата. Ей, това е разпятието!
Да знаеш, че ще те разпънат, но да следваш пътя си.
Разликата е само една, че ние винаги искаме да забравим, че ще дойде времето, в което ще бъдем разпънати!
Искаме, но никога не успяваме!
Разпятието е онова вътрешно чувство на безпомощност, в което единственото, което никога не се губи е смисълът.
Защото точно от дъното на най-голямата болка, страдание и загуба – виждаме Смисълът на всичко бъдно и небъдно, на всичко създадено и несъздадено, на всичко видимо и невидимо. Творецът е вътре в нас.
Ние сме тези, които можем да пресътворим живота си в такъв, какъвто желаем!
Ние сме края и началото!
Ние сме единственото, което имаме!
Ние сме това, което сме пожелали за себе си!
Ние сме изборите ни, докосванията, свързванията ни.
Ние сме кодът, който отваря Вселената!
Ние сме Животът!
А най-съвършеният замисъл е скрит в тайнството на създаването на Живота!
Той заслужава преклонение, възхищение и обич!
Да бъде!
Не!
Можем да забравяме само онова, което никога не ни е докосвало, никога не се е задържало в нас, никога не сме го подслонявали в себе си, никога не сме го хранили, обгрижвали, отглеждали. То е нищо за нас!
Всяка приютена емоция е следа, която се помни завинаги!
Всяка следа е частта от нас кодирана във времето и пространството на случването й.
Всеки код отключва врата. Зад всяка врата стои възможност за ново случване на себе си.
Всяка възможност може да бъде използвана или не!
Това е изборът ни!
Изборът е въпрос на лична осъзнатост, на разбирането в себе си, на несъзнаваното желание да сгрешиш дори, за да научиш следващото.
Ние сме свързани!
Всеки от нас е свързан с другия и всичко, което го докосва.
Свързването с другия е обмен, поредица от емоционални докосвания.
Истината е илюзорна...
Всичко тече и всичко е променливо..
Да мразиш другия дори, когато пледираш обич, да наказваш другия, дори когато рекламираш посвещаването си на него... – това объркване отвътре ощетява животи, подменя ценности, съкращава красота и щастие, погубва себе си...
Да не искаш да останеш насаме с уж важния за теб е страх да видиш себе си, да се приемеш, че не си това, което искаш да си...
Животите са игра, в която няма победител, защото всеки един е планирал да бъде победен в него, докато търси победата на душата. Ей, това е разпятието!
Да знаеш, че ще те разпънат, но да следваш пътя си.
Разликата е само една, че ние винаги искаме да забравим, че ще дойде времето, в което ще бъдем разпънати!
Искаме, но никога не успяваме!
Разпятието е онова вътрешно чувство на безпомощност, в което единственото, което никога не се губи е смисълът.
Защото точно от дъното на най-голямата болка, страдание и загуба – виждаме Смисълът на всичко бъдно и небъдно, на всичко създадено и несъздадено, на всичко видимо и невидимо. Творецът е вътре в нас.
Ние сме тези, които можем да пресътворим живота си в такъв, какъвто желаем!
Ние сме края и началото!
Ние сме единственото, което имаме!
Ние сме това, което сме пожелали за себе си!
Ние сме изборите ни, докосванията, свързванията ни.
Ние сме кодът, който отваря Вселената!
Ние сме Животът!
А най-съвършеният замисъл е скрит в тайнството на създаването на Живота!
Той заслужава преклонение, възхищение и обич!
Да бъде!
01.05.2016 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар