Да си носиш кръста е като да си носиш всички вярвания, убеждения и разбирания… Същите могат да те оковат за вечни страдания, ако пребиваваш в илюзорната им страна, но ако проявиш мъдростта и поканиш вярата, надеждата и любовта в дома си отвътре, си провидял Истината… И същото, което те оковава за кръста към земята, може да те издигне към небесата. Една и съща илюзия може да те погребе и убие във вечни мъки или да те въздигне за вечен живот, зависи в какво е вярата ти! Един кръст с две равнини. Едната ни подтиква към разширение и приемане, другата към стабилност и израстване. И не случайно с 4 посоки, накъдето и да тръгнеш в тоя живот, както и да мислиш, че можеш да се спасиш от тежестта на вярванията и убежденията си и цялата Земя да обиколиш, търсейки отговори и решения, истинският път за вървене е навътре и причината да носиш тази тежест на собствения си кръст само една: да отдадеш себе си с вяра на Истината и да й се посветиш, през онази част от всеобщия душевен Вселенски пъзел, която само ти носиш в пресечната точка на кръста си! Когато сме като разпнати не осъзнаваме, че най-здравото място, с което се държим на кръста и го прави възможен е душата ни! Дали ще усещаме болката или ликуването на него, зависи на кого сме я продали и за колко сребърника? Животът в нас решава!
14.09.2021 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар