Не ми трябват войни и победи!

 

Не ми трябват войни и победи!

Аз съм само дишащ човек,

който носи в душата си пламък,

късче обич, блестящо по мрак.

Аз съм нежност по съмнало видима,

мекота и любов сред деня.

А, пък нощем съм просто пазителка

на Великия дух – Светлина.

В тишината се свързвам с подобните,

в честотата си чувам звезди.

Виждам, толкова ясно прозрения

за живота сега и преди.

Има пътища трудни нелеки,

и реки от фалш и лъжа.

Дъжд измамен вали ни отвеки,

само Истината все е една.

С вяра можем и слепи да тръгнем

да раздаваме своя си дан,

от великото дело – безсмъртното,

семе обич във всякоя длан.

И е мъчно, когато те мамят,

и боли да те удрят, че си,

но пък няма войни и победи,

без ранено-мъстящи души.

Някой някога трябва да свърши,

този цикъл кармичен и зъл,

в който само, когато си върнеш

ще те има измамно надвил.

И те сгрява надеждата в мрака,

че ще съмне след тая война,

че ще грейне любов осъзната,

в две души, в две тела – Светлина.

08.09.2021

Ванина