Съпротивата има сила да освобождава блокирана енергия

         

Самонаблюдението на автентичността ни е трудна стъпка. На пръв поглед изглежда лесно, но не е. Причината е, че сме загубили своята автентичност в ранните си детски години.

С идването ни в живота, ние сме напълно автентични, естествени, себе си, но и напълно неосъзнати в това. Започваме да загубваме своята неподправеност твърде бързо, когато се сблъскаме и препънем в родителските ограничения и наложената ни семейна система за живеене, оцеляване, справяне, предвижване, мислене, чувстване и това е дълголетен труд събиран грижливо и с чувство за самосъхранение /най-често родено от силен страх/ от двата родови стълба преплетени в ДНК-то ни, а малко по-късно и благодарение на първия ни досег със социума /ей, там от просто двойна, кашата става на тюрлю гювеч в представите ни/ и ние се подхлъзваме по нанадолнището да сме всичко, което според всеки друг е добре да бъдем, защото детската ни чистота и порив за близост бързо е преживяла фронталния сблъсък със семейно-социалните модели: „Айде, спри да ревеш, нищо не е станало!“, „Няма, за какво да ревеш, всичко е наред /пък теб те боли/!“, „Ей, не спря да ревеш, нищо не мога да направя от теб!“, „Какво си се разревал, я виж другите деца не плачат/колко са усмихнати!“, Айде, стига рева, усмихни се!“, „Ама, писна ми да ревеш!“, „Не разбра ли, че колкото и да ревеш, няма да стане на твоята!“, „Ами, айде реви, като се наревеш ела/ще дойда!“, „Ако не спреш да ревеш за глупости, така ще те подредя, че да има за какво да ревеш!“, „Никой не обича ревящи деца!“, „Реви, ама тихо да не чуват другите!“, „Ако не спреш да ревеш ще те оставя тук/сам/в гората!“, „Не е хубаво да ревеш, другите ще те помислят за слаб!“, „Мъжете не реват!“, Ревльо - хахаха!“…

Това е неизчерпателна поредица от реплики, които всеки е чувал някъде и ако се върнем на Ключ 1:  Животът в мен или кой да е друг, не е отделен от Животът във вас, няма никакво значение дали тези реплики сме ги чували вкъщи, в нечий друг дом, в училище или на улицата, те са сраснали с нашата система за неавтентичност и са ни задали модела, какви да бъдем, за да сме по-обичани и по-харесвани от другите.

От позицията на годините, възпитанието, ученето, опита, желанието за самоусъвършенстване е много вероятно да сме стигнали до прозрението за гнилостта на тия реплики, но съпротивата, която раждат няма силата да ни лекува. Полезността, която негативното ни усещане от тях поражда е само в акумулирането на енергия, която е нужно да разсъни личността ни от дългогодишния сън неавтентичност

Стъпка 2 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението на съпротивите ни в живота. Съпротивата има сила да освобождава блокирана енергия. Съпротивата няма сила да оздравява. Оздравяването идва, когато освобождавайки блокажите, поемем отговорност да приемем и интегрираме освободената енергия за наше и всеобщо благо. Ако се вгледаме има само миг, в който съпротивата от полезна, става погубваща ни! Да пуснем шпагата навреме, спасява нас и животи около нас! Това е отговорността, която не всеки съзнава, че носи и твърде често пропуска, увлечен от бързината на коня на съпротивата и усещането за вятъра на Свободата, веещ косите, благодарение на адреналина да препускаш там, където доскоро си смятал за невъзможно. Измамна Свобода!

Блокираната енергия, представлява активност, на която дълго време не даваме път или поле за изява. Блокираме енергия, когато в резултат от усвоените и/или налагани правила за поведение в семейството и навън, потискаме собствената си Истина, същността си отвътре или т.нар. наша автентичност /естествената ни природа/.

Емоциите ни са катализатор, за поемане на активност, но при дългото им потискане /на емоциите/, активностите остават блокирани за проява. И така няма значение от полюса на емоцията, тя е катализатор. Нуждата от сигурност и страховете в тази връзка са темите на първата ни чакра. Нуждата от емоционално задоволяване и преживяване на удоволствие са темите на втората ни чакра. Когато тези две теми влязат в конфликт, резултатът се проявява в трета чакра, най-първо чрез блокиране на енергията за движение, сила, воля. Всеки конфликт, ражда блокаж. Всеки блокаж - съпротива, но не всяка съпротива, ражда война вътре и извън нас. С появата си конфликтът търси разрешаване на една доживотна дилема в нас и извън нас. Дилема, която непрестанно обримчва дните ни, с идеята да я разрешим в себе си и да ни придвижи стъпало нагоре в собствената и цялостна еволюция. Дилемата страх-желание е мотора /двигателят/ на целият ни живот и в зависимост от посоката, в която търсим разрешаването, там, където натежат везните към страха или към желанието, конфликтът стимулира потиснато или активно отреагиране по трета чакра.

Потискането ражда съпротива вътре в нас. Активното отреагиране – съпротива извън нас. В първия случай се случва потискане на емоциите и тяхното блокиране в тялото. Във втория, тяхното разтоварване извън нас. Страхът задвижва махалото на съпротивата навътре, желанието – навън. И понеже това е махало, то няма как да не търси връщане в обратната посока. Точно, поради това всички потиснати емоции от преобладаването на страха, създават силен вътрешно-телесен дискомфорт и след един момент, водят до преливане на съда ни и изригват навън. А, всички разтоварени навън емоции от надделяването на желанията ни, от един момент на насищане, водят до неудовлетворение и това ги насочва навътре, към преживяване на почти същия вътрешно телесен дискомфорт. Честото ползване на коя да е от тия стратегии за отреагиране създава зависимост от обектите на страха или желанията ни. Зависимостта е капанът, в който засяда личността ни в стремежа да разреши дилемата раждана от страховете и желанията ни или по друг начин казано между сигурността и удоволствието. Ако се вгледаме по-навътре ще забележим, че отблъскването между двете идва, поради рискуването на сигурността за реализирането на желанията ни и точно тук сме в състояние да зазидаме силата си. Тя е в семето на конфликта. И както за едно семе посадено в добра хранителна почва, появата на желанието за живот в Светлината, акумулира мощна енергия да изстреля кълн нагоре извън почвата /извън сигурността/, така и конфликтът в нас между сигурността и желанието може да роди онзи тласък, който ни е нужен, за да се придвижим към Светлината.

Остава въпросът: Има ли здраво протичане на конфликта от непрестанното циклене между първа и трета чакра? И отговорът е има.

 24-27.03.2022 г.

Ванина

 

Read More

Добре дошли в "Животът в мен"!

 

Добре дошли в мен!

Отварям вратата, която дълго време стоя залостена, поради липса на вяра. Днес водата извън мен, пробуди водата в мен да изплиска част от съдържимото и поех към вас, за да изпълня Животът в мен!

Всичко,което следва /не, че имам план, какво следва/ е част от всичко вложено извън и съответно в мен. И понеже звучи объркващо, ще дам само едно единствено правило за четенето на редовете напред! Няма нужда да четете нататък, ако не сте гладни!!! Просто спрете и се преместете напред към следваща публикация или занимание и всичко ще бъде наред за вас! Условието да сте гладни е абсолютно сериозно. В случая визирам храна, но ако някой е съзрял зад думите ми друг тип глад, нека се придържа И към него. Добре, ще обясня:

Това, което раждам-пишейки в момента е част от мен, но не идва от мен. Ако аз не съм гладна, докато раждам, затруднявам раждането… То не просто се проточва и става болезнено, а несъзнавано спирам естествената си връзка с Началото. Да си свързан с Началото на живота е да си в потока идваш от него и да му позволиш с благоговение и благодарност да минава през теб и продължи чрез теб извън теб в някой друг или в нещо друго. Когато съм нахранена нямам връзка с потока или тя е отслабена. Мястото на връзката ни с Началото на Живота е между областта на завързаната в Началото ни и отрязана пъпна връв и стомаха ни, т. нар. трета чакра. Жълтата чакра – Слънцето, Богът-Начало отвътре. Това, което държи балансът на тялото ни. Пъпната ни връв олицетворява връзката помежду ни. Това е мястото, през което преди раждането сме приемали и попивали цялата информация за всичко и всеки преди нас и около нас и днес макар и срязана и на възел, тя продължава да получава и обработва всичко, което ни е важно за Живота в нас!

Ако сме нахранени, умът ни е успан от храната и не може да обработва информацията канализирана в третата ни чакра. Това не само възпрепятства осъзнаване на прочетеното, а и възможността за свързаност. Няма ли усещане за свързаност, прочетеното няма стойност за вас. А, губи стойност, защото няма как да съпреживеете смисъла на всичко, което идва към вас, в случая чрез мен… Поради това, по-добре свършете нещо друго, ако не сте гладни, вместо да продължите да четете. Това е най-доброто, което можете да направите за себе си, мен, другите, цялото.

На гладните в момента, искам да им насоча вниманието към първия ключ:

Животът в мен, не е отделен от Животът във вас. Всичко, което касае всеки от вас, го има в мен и обратното! Успехът ви е свързан с успеха на всеки и всичко тук. Това касае и вашето усещане за справяне и вашата отговорност.

Блогът "Животът в мен" е създаден през 2010 г., а бе замислен година по-рано. Името му се яви спонтанно. До преди  1-2 месеца не си давах сметка, защо е било важно да избера точно това име, нито си давах сметка, че почти всичко изписано и в него, и извън него оттогава е нещо като компас или пътеводна светлина, която е предначертала стъпките на измъкването ми от собственото ми до слепота успиване през последните години, но както много преди мен са казвали: Има смисъл…

Тези две думи обориха всеки от ония безкрайно мъчителни моменти, в които твърдях, че ситуациите, в които кисна са „Без изход“ и „Нищо няма смисъл“! Написах слепота и прочитайки го, си спомних най-мъчителния ми детски сън, че всичко е бяло около мен и аз съм сляпа. Бягам от нещо, а не мога да се придвижа, не мога да избягам, тичам, но на едно място и няма изход от това. Пиша, за да си припомня всичко от което аз бягам, всичко, което не виждам като спасение, всичко, което пропускам, докато бягам. Аз пиша, за да си припомня и да припомня и на всеки от вас, с когото свързването стане възможно, че всичко навън, което никак не ни харесва може да бъде различно, само ако това, което не ни харесва в нас, от което бягаме, не виждаме, отричаме в нас, бъде осъзнато и трансформирано.

Наясно съм, че за повечето напреднали в пътя на осъзнатостта и вътрешната трансформация това не е ново знание. Те са тук за самоусъвършенстване и подкрепа. Вяра е нужна и пазители на вярата също.

Стъпка 1 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението. Самонаблюдението на автентичността ни. Това включва улавяне без самонаказване на всеки опит да влезем в роля, за да бъдем по-харесвани, по-обичани, по-желани, по-успешни, по-имащи. Мярата се намира в третата чакра. Ако тя е спокойна, лека, разпознава благост и нежност отвътре, това означава, че всеки е себе си. Всяко отклонение от автентичността ни създава безпокойство, напрежение, болезненост, тръпки, улавяме страха си. Страхът ни, в зависимост от дозата ни помага да оцеляваме или ни спъва по пътя. Важно е да се самонаблюдаваме, за да уловим, момента, в който ни провокира да не сме себе си…

Има толкова още за казване и писане, но ще спра днес дотук.

Вярвам всичко напред ще идва и ще се случва, както е нужно!

Важно е днес, от този момент да поискаме да направим нещо за всичко онова, което навън не ни харесва, а именно: проблемни взаимоотношения, неудовлетворяваща работа, доходи, държавно, световно управление, рани, болести, войни …, започвайки от Животът в нас, от самонаблюдението: Къде изневеряваме на Животът в нас, влизайки в роля, която не е наша? Когато уцелим такова случване, не бива да се гневим на себе си. Нужно е да сме мили към себе си и да се наблюдаваме, нищо повече! Важно е да не отричаме, осъждаме, да не бягаме от видяното, да не го замитаме,  нито пък оправдаваме, да не го поощряваме, подстрекаваме или усилваме … Само наблюдаваме! Това е нужно засега.

И да не забравяме: Животът в мен е животът във вас. Животът във вас е във всеки и всичко в и около нас! Пътят е само за-едно!

21.03.2022 г.

Ванина

Read More