Добре дошли в "Животът в мен"!

 

Добре дошли в мен!

Отварям вратата, която дълго време стоя залостена, поради липса на вяра. Днес водата извън мен, пробуди водата в мен да изплиска част от съдържимото и поех към вас, за да изпълня Животът в мен!

Всичко,което следва /не, че имам план, какво следва/ е част от всичко вложено извън и съответно в мен. И понеже звучи объркващо, ще дам само едно единствено правило за четенето на редовете напред! Няма нужда да четете нататък, ако не сте гладни!!! Просто спрете и се преместете напред към следваща публикация или занимание и всичко ще бъде наред за вас! Условието да сте гладни е абсолютно сериозно. В случая визирам храна, но ако някой е съзрял зад думите ми друг тип глад, нека се придържа И към него. Добре, ще обясня:

Това, което раждам-пишейки в момента е част от мен, но не идва от мен. Ако аз не съм гладна, докато раждам, затруднявам раждането… То не просто се проточва и става болезнено, а несъзнавано спирам естествената си връзка с Началото. Да си свързан с Началото на живота е да си в потока идваш от него и да му позволиш с благоговение и благодарност да минава през теб и продължи чрез теб извън теб в някой друг или в нещо друго. Когато съм нахранена нямам връзка с потока или тя е отслабена. Мястото на връзката ни с Началото на Живота е между областта на завързаната в Началото ни и отрязана пъпна връв и стомаха ни, т. нар. трета чакра. Жълтата чакра – Слънцето, Богът-Начало отвътре. Това, което държи балансът на тялото ни. Пъпната ни връв олицетворява връзката помежду ни. Това е мястото, през което преди раждането сме приемали и попивали цялата информация за всичко и всеки преди нас и около нас и днес макар и срязана и на възел, тя продължава да получава и обработва всичко, което ни е важно за Живота в нас!

Ако сме нахранени, умът ни е успан от храната и не може да обработва информацията канализирана в третата ни чакра. Това не само възпрепятства осъзнаване на прочетеното, а и възможността за свързаност. Няма ли усещане за свързаност, прочетеното няма стойност за вас. А, губи стойност, защото няма как да съпреживеете смисъла на всичко, което идва към вас, в случая чрез мен… Поради това, по-добре свършете нещо друго, ако не сте гладни, вместо да продължите да четете. Това е най-доброто, което можете да направите за себе си, мен, другите, цялото.

На гладните в момента, искам да им насоча вниманието към първия ключ:

Животът в мен, не е отделен от Животът във вас. Всичко, което касае всеки от вас, го има в мен и обратното! Успехът ви е свързан с успеха на всеки и всичко тук. Това касае и вашето усещане за справяне и вашата отговорност.

Блогът "Животът в мен" е създаден през 2010 г., а бе замислен година по-рано. Името му се яви спонтанно. До преди  1-2 месеца не си давах сметка, защо е било важно да избера точно това име, нито си давах сметка, че почти всичко изписано и в него, и извън него оттогава е нещо като компас или пътеводна светлина, която е предначертала стъпките на измъкването ми от собственото ми до слепота успиване през последните години, но както много преди мен са казвали: Има смисъл…

Тези две думи обориха всеки от ония безкрайно мъчителни моменти, в които твърдях, че ситуациите, в които кисна са „Без изход“ и „Нищо няма смисъл“! Написах слепота и прочитайки го, си спомних най-мъчителния ми детски сън, че всичко е бяло около мен и аз съм сляпа. Бягам от нещо, а не мога да се придвижа, не мога да избягам, тичам, но на едно място и няма изход от това. Пиша, за да си припомня всичко от което аз бягам, всичко, което не виждам като спасение, всичко, което пропускам, докато бягам. Аз пиша, за да си припомня и да припомня и на всеки от вас, с когото свързването стане възможно, че всичко навън, което никак не ни харесва може да бъде различно, само ако това, което не ни харесва в нас, от което бягаме, не виждаме, отричаме в нас, бъде осъзнато и трансформирано.

Наясно съм, че за повечето напреднали в пътя на осъзнатостта и вътрешната трансформация това не е ново знание. Те са тук за самоусъвършенстване и подкрепа. Вяра е нужна и пазители на вярата също.

Стъпка 1 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението. Самонаблюдението на автентичността ни. Това включва улавяне без самонаказване на всеки опит да влезем в роля, за да бъдем по-харесвани, по-обичани, по-желани, по-успешни, по-имащи. Мярата се намира в третата чакра. Ако тя е спокойна, лека, разпознава благост и нежност отвътре, това означава, че всеки е себе си. Всяко отклонение от автентичността ни създава безпокойство, напрежение, болезненост, тръпки, улавяме страха си. Страхът ни, в зависимост от дозата ни помага да оцеляваме или ни спъва по пътя. Важно е да се самонаблюдаваме, за да уловим, момента, в който ни провокира да не сме себе си…

Има толкова още за казване и писане, но ще спра днес дотук.

Вярвам всичко напред ще идва и ще се случва, както е нужно!

Важно е днес, от този момент да поискаме да направим нещо за всичко онова, което навън не ни харесва, а именно: проблемни взаимоотношения, неудовлетворяваща работа, доходи, държавно, световно управление, рани, болести, войни …, започвайки от Животът в нас, от самонаблюдението: Къде изневеряваме на Животът в нас, влизайки в роля, която не е наша? Когато уцелим такова случване, не бива да се гневим на себе си. Нужно е да сме мили към себе си и да се наблюдаваме, нищо повече! Важно е да не отричаме, осъждаме, да не бягаме от видяното, да не го замитаме,  нито пък оправдаваме, да не го поощряваме, подстрекаваме или усилваме … Само наблюдаваме! Това е нужно засега.

И да не забравяме: Животът в мен е животът във вас. Животът във вас е във всеки и всичко в и около нас! Пътят е само за-едно!

21.03.2022 г.

Ванина