С идването ни в живота, ние сме напълно
автентични, естествени, себе си, но и напълно неосъзнати в това. Започваме да
загубваме своята неподправеност твърде бързо, когато се сблъскаме и препънем в
родителските ограничения и наложената ни семейна система за живеене, оцеляване,
справяне, предвижване, мислене, чувстване и това е дълголетен труд събиран
грижливо и с чувство за самосъхранение /най-често родено от силен страх/ от
двата родови стълба преплетени в ДНК-то ни, а малко по-късно и благодарение на
първия ни досег със социума /ей, там от просто двойна, кашата става на
тюрлю гювеч в представите ни/ и ние се подхлъзваме по нанадолнището да сме
всичко, което според всеки друг е добре да бъдем, защото детската ни чистота и
порив за близост бързо е преживяла фронталния сблъсък със семейно-социалните
модели: „Айде, спри да ревеш, нищо не е станало!“, „Няма, за какво да ревеш,
всичко е наред /пък теб те боли/!“, „Ей, не спря да ревеш, нищо не мога да
направя от теб!“, „Какво си се разревал, я виж другите деца не плачат/колко са
усмихнати!“, Айде, стига рева, усмихни се!“, „Ама, писна ми да ревеш!“, „Не разбра
ли, че колкото и да ревеш, няма да стане на твоята!“, „Ами, айде реви, като се
наревеш ела/ще дойда!“, „Ако не спреш да ревеш за глупости, така ще те подредя,
че да има за какво да ревеш!“, „Никой не обича ревящи деца!“, „Реви, ама тихо да
не чуват другите!“, „Ако не спреш да ревеш ще те оставя тук/сам/в гората!“, „Не е
хубаво да ревеш, другите ще те помислят за слаб!“, „Мъжете не реват!“, Ревльо - хахаха!“…
Това е неизчерпателна поредица от
реплики, които всеки е чувал някъде и ако се върнем на Ключ 1: Животът в
мен или кой да е друг, не е отделен от Животът във вас, няма
никакво значение дали тези реплики сме ги чували вкъщи, в нечий друг дом, в
училище или на улицата, те са сраснали с нашата система за неавтентичност и са
ни задали модела, какви да бъдем, за да сме по-обичани и по-харесвани от
другите.
От позицията на годините, възпитанието,
ученето, опита, желанието за самоусъвършенстване е много вероятно да сме
стигнали до прозрението за гнилостта на тия реплики, но съпротивата, която
раждат няма силата да ни лекува. Полезността, която негативното ни усещане от
тях поражда е само в акумулирането на енергия, която е нужно да разсъни
личността ни от дългогодишния сън неавтентичност
Стъпка 2 в процеса на вътрешна трансформация е самонаблюдението на съпротивите
ни в живота. Съпротивата има сила да освобождава блокирана енергия. Съпротивата няма сила да
оздравява. Оздравяването идва, когато освобождавайки блокажите, поемем
отговорност да приемем и интегрираме освободената енергия за наше и всеобщо
благо. Ако се вгледаме има само миг, в който съпротивата от полезна, става
погубваща ни! Да пуснем шпагата навреме, спасява нас и животи около нас! Това е
отговорността, която не всеки съзнава, че носи и твърде често пропуска, увлечен
от бързината на коня на съпротивата и усещането за вятъра на Свободата, веещ
косите, благодарение на адреналина да препускаш там, където доскоро си смятал
за невъзможно. Измамна Свобода!
Блокираната енергия, представлява активност, на
която дълго време не даваме път или поле за изява. Блокираме енергия, когато в
резултат от усвоените и/или налагани правила за поведение в семейството и
навън, потискаме собствената си Истина, същността си отвътре или т.нар. наша
автентичност /естествената ни природа/.
Емоциите ни са катализатор, за поемане
на активност, но при дългото им потискане /на емоциите/, активностите остават
блокирани за проява. И така няма значение от полюса на емоцията, тя е
катализатор. Нуждата от сигурност и страховете в тази връзка са темите на
първата ни чакра. Нуждата от емоционално задоволяване и преживяване на
удоволствие са темите на втората ни чакра. Когато тези две теми влязат в
конфликт, резултатът се проявява в трета чакра, най-първо чрез блокиране на
енергията за движение, сила, воля. Всеки конфликт, ражда блокаж. Всеки блокаж -
съпротива, но не всяка съпротива, ражда война вътре и извън нас. С появата си конфликтът
търси разрешаване на една доживотна дилема в нас и извън нас. Дилема, която непрестанно
обримчва дните ни, с идеята да я разрешим в себе си и да ни придвижи стъпало
нагоре в собствената и цялостна еволюция. Дилемата страх-желание е мотора
/двигателят/ на целият ни живот и в зависимост от посоката, в която търсим
разрешаването, там, където натежат везните към страха или към желанието,
конфликтът стимулира потиснато или активно отреагиране по трета чакра.
Потискането ражда съпротива вътре в нас.
Активното отреагиране – съпротива извън нас. В първия случай се случва потискане
на емоциите и тяхното блокиране в тялото. Във втория, тяхното разтоварване
извън нас. Страхът задвижва махалото на съпротивата навътре, желанието – навън.
И понеже това е махало, то няма как да не търси връщане в обратната посока.
Точно, поради това всички потиснати емоции от преобладаването на страха,
създават силен вътрешно-телесен дискомфорт и след един момент, водят до преливане
на съда ни и изригват навън. А, всички разтоварени навън емоции от надделяването
на желанията ни, от един момент на насищане, водят до неудовлетворение и това
ги насочва навътре, към преживяване на почти същия вътрешно телесен дискомфорт.
Честото ползване на коя да е от тия стратегии за отреагиране създава зависимост
от обектите на страха или желанията ни. Зависимостта е капанът, в който засяда
личността ни в стремежа да разреши дилемата раждана от страховете и желанията
ни или по друг начин казано между сигурността и удоволствието. Ако се вгледаме
по-навътре ще забележим, че отблъскването между двете идва, поради рискуването
на сигурността за реализирането на желанията ни и точно тук сме в състояние да зазидаме силата
си. Тя е в семето на конфликта. И както за едно семе посадено в добра хранителна
почва, появата на желанието за живот в Светлината, акумулира мощна енергия да
изстреля кълн нагоре извън почвата /извън сигурността/, така и конфликтът в нас
между сигурността и желанието може да роди онзи тласък, който ни е нужен, за да
се придвижим към Светлината.
Остава въпросът: Има ли здраво протичане на конфликта от непрестанното циклене между първа и трета чакра? И отговорът е
има.
24-27.03.2022 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар