По пътя на осъзнатостта!

 

        Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата!

От оправдание има нужда лъжата, за да стане по светла, по-бяла, по-чиста пък да вземе да наподоби Истината.

Криворазбраната Истина си е чиста лъжа на ума, ама в днешно време все още има бъркащи ума и сърцето.

Объркани умове оправдават безотговорните си Избори, кръщавайки ги решения на сърцето или още по-фрапиращо „безусловна любов“. Това е толкова мащабна манипулация, че гледам Източника и се чудя как може да бъде сравняван с луминисцентна лампа?

Да си въобразяваш, че излъчваш „безусловна любов“ и да я излъчваш е клопка на ума, тук сърцето няма никаква активация.

Да разбираш, виждаш и ползваш термина „безусловната любов“, като оправдание на сърбежът ти за „неангажиращи сексуални отношения“, абсолютно не е „свободна любов“, а си е чист мерак, роден от ония детски глад, ама не за млякото, а за оная „неприсъстваща майка“, която толкова ти се иска да накажеш за отсъствието на топлината и обичта й, че ще влизаш и излизаш от „бързи връзки“ без близост, само за телесно задоволяване, щото ако си позволиш близост, може да се окаже, че сърцето /разбирате ли, че то въобще не е активно до тоя момент/, ще е нужно да изчувства наново болката си, а това е твърде голяма болка и поради това е най-добре да не се задълбочаваш и създаваш близост, така яхваш вълната на нуждата от свободни връзки, съпроводени с  безотговорно поведение.

Ей, в това няма „безусловна любов“, направо си е условна. Условието е „ние само ще се забавляваме, без да се ангажираме и без да разваляме семействата си /в 90% от случаите, ей така се създават паралелните връзки/ и най-страшното е, че това условие се оправдава в ума като „свобода на любовта и човешката воля“. Написах оправдава, защото няма общо нито с Истината, нито с Любовта, нито с Отговорността, нито със Свободата, нито с Живота.

Не е Истина, защото лъжеш най-първо себе си, че да имаш сексуален контакт с някого, надрусан от хормоните в главата ти е Любов.

Не е Любов, защото нуждата на органите ти от спешно задоволяване на глада на ума ти за внимание, харесване, възхищение, признаване, ласкаене, не касае сърцето, а то-сърцето, не умът е хранилището - домът на Любовта в тялото ни.

Не е Отговорност, защото няма как да родиш нещо чисто, от нещо мръсно. Който е раждал знае, че подготовката за раждането включва неприятна, но нужна за сигурността на плода клизма. Как ще родиш Любов дори в себе си на фона на лъжата, че може да се забавляваш неангажиращо и да не развалиш семейства, като в тоя свят всичко е енергия? Всяко намерение е енергия. Умът ти може да роди всякакви оправдания за желанията и действията ти, но реалността е, че се задвижва лишена от любов, честност, добро енергия, която разяжда всичко от теб, до всички, които вярват в теб, до другия участник и всички, които вярват в него и става голямо, много голямо смърдящо „лайно“, което с колкото и цветя да го накичиш и парфюми да го полееш, макар и засъхващо с времето си остава смърдящото лайно на безотговорността, предаденото доверие, фалшът, лицемерието и заблудата.

Не е Свобода, защото умът с всяка сътворена лъжа, остава завинаги заключен в затвора на собствения си подземен свят и му става все по-трудно да се освободи и намери покой, мир, любов.

За да стигнеш до „безусловната любов“ е нужно да прескочиш трапа на зависимостите си, а всеки знае, че е паднал в него, но не излиза. Не излиза, не защото не може, а защото не иска. Направило ли ви е впечатление, колко пушачи се давят в оная типична кашлица, в която имаш чувството, че може след миг да не успеят повече да вдишат и настръхваш от тревога, докато ги виждаш и слушаш, как се мъчат, но не се отказват от цигарите и даже напротив, ще ти докарат от 10 кладенеца вода, за да ти обяснят, защо няма да го направят. Накрая винаги се стига до „Не искам да ги оставя!“. Така е с всичките ни зависимости. По-ни харесва да си намерим оправдание да останем в трапа им, отколкото да се погрижим за себе си. Това май не е „безусловна любов“, нали?

За зависимостите като стъпка от „процеса на трансформация“ ще имам отделна публикация. Тук искам да стане важно, че докато си роб на собствените си телесни и умствени зависимости, въобще не можеш да мръднеш към сърдечната чакра, за да изпиташ любов, безусловна още по-малко.

Възмущава ме претенцията, че ако обичаш безусловно, ще позволиш на партньора си да си прави, каквото иска, защото така липсват условия във връзката и това било свещено право на всеки човек да е свободен.

Още една брилянтно умосътворена версия на любовта, имаща общо с години много преди партнирането. Ако има някой, който може да ти позволи да си правиш, каквото си искаш без условия и да ти се радва на безотговорните действия, продължавайки да те подкрепя, то това може да е само майка ти. Единствено майчината любов е способна да оневинява всички желания на подрастващото си дете и то предимно, докато още го носи на ръце. После така или иначе условията започват, защото живеем в свят, в който нуждата от оцеляване е определяща Живота и е нужно да бъдеш научен, как да живееш в него.

Всяко родителстване във връзките се превръща в обреченост. Тук ще вметна едно малко изключение. Можеш да бъдеш майка за партньора си, за да го подкрепиш в криза, но тук говорим за криза поради загуба, а не за криза на средната възраст.  

Колкото до ревността, тя не идва от сърцето, а от ума. Ревността като всяко чувство има, защо да е и вместо да бъде заклеймявано е нужна яснота. Нито гнева, нито завистта, нито ревността, нито омразата, нито яростта или кое да е друго чувство от негативния спектър е нужно да бъдат отричани и ампутирани – невъзможно е! Това е просто другият край на позитивния спектър. И ако си способен на много силни позитивни чувства, махалото на чувствата, няма как да не отива и до другия му край. Разбиране е нужно, много наблюдение, вглеждане, осъзнатост, трениране на умения за контрола им, не отричане, наказване, хулене, обвиняване.

 В дъното на всички негативни чувства стои страх. Няма как да съдиш, някой, че го е страх. Добре е вглеждане, че в дъното на така описаната до момента претенция за „свободна и неангажираща любов“ и „безусловна любов“ не стои никаква любов, а чист страх. Кристално чист детски страх, че може там някъде да има някой, който да ти даде онова, което майка ти не е могла. Не съдя ничии майки. Всяка една е била това, което сама е видяла, усвоила, преписала от собствените си родители, обкръжение, знание. И не е важно, какво е било, а какво Е, защото с избора си сега можеш да промениш всичко напред и назад /това за назад е много дълбока тема, за отделно разглеждане, но е вярно/. Важно е сега ти да започнеш да слушаш не ума, а сърцето си! Сам да започнеш да различаваш заблудите на ума от истините на сърцето! Сам да пожелаеш да се отървеш от зависимостите си! Сам да различаваш глада на детето в теб за обич, харесване, внимание, признание, възхищение от желанието си за още и още всякаква бърза консумация от бързо хранене до бързи връзки, в които нито има храна за теб, нито любов!

Няма Живот в липсата на близост! В свободните и неангажиращи връзки не се търси близост, търси се забавление. Как е възможно да вярваш, че липсата на близост ще те нахрани? И що за извратеност е това да превръщаш интимността в неангажиращо забавление?

Флиртовете са търсене на бърз адреналин. С времето имаш нуждата от все повече и повече бърз адреналин и ставаш роб на търсенето на дозата, досущ като наркоман. Аз щастлив наркоман не съм виждала, но за сметка на това видях много съсипани животи от наркоманията на зависимия и всичките му близки. Флиртуването и неангажиращите връзки изглеждат безобидни в сравнение с наркоманията нали? Истината обаче е далеч по-друга. Семейството отдавна не е ценност, ангажираност, духовно място и дом за спокойствие, мир, чиста любов и подкрепа. Семейството бе унищожено, програмно унищожено. Всяка група хора е важно да бъде обезценена, деморализирана, обезчестена, обезсилена, за да бъде спешно разпадната. Групите и масите са неконтролируеми, неподчиняеми, силни. Властта търси друго и с много реклама и пропаганда на свободия – успява. Всичко ще се разпадне, защото не лежи на истинските устои. После ще бъде съградено отново от виждащи, знаещи, любящи хора, съзнаващи смисъла и водени от Истината и Светлината, милеещи за Живота.

Безусловна е любовта на Източника! Да се приучим на безусловие е нужно да проверяваме мястото, откъдето то идва! Да, в душите си всички се обичаме, но да обичаш някого не означава, да правиш секс с него /тук нито отричам, нито пренебрегвам, нито мразя секса, съм обаче за такъв в резултат от дълбока близост, свързаност, любяща, нежна, подкрепяща, взаимна и споделена връзка/! Означава да си отговорен за действията си с и към другия! Сексът не може да бъде причина за любов, а единствено следствие от любовта. И да слагаш знак за равенство между безусловната любов на Източника и своя телесен мерак си е кощунство. И животните правят секс, ама не го наричаме любов. Има съществена разлика между сексуална емоция/нужда и любов. Едното е емоция, другото чувство. Чувството е осъзната емоция. Осъзнаването е присъщо на зрелите хора. Другите си функционират на животински инстинкти: търсят по-цветно, по-младо, по-атрактивно оперение и скачат за секс или бой. Ревността е осъзнаването на страха от възможна загуба. Дали някой, който не е преживял загуба би ревнувал? Дали някой, който няма повод, нещо, което провокира страха му, напомняйки му за загубата му би реагирал с ревност?

Да, ревността е свързана с неувереността, чувството за малоценност и несигурност, но в това има справяне. Кой обаче е по-неувереният: този, който ревнува, онзи, който хуква да търси възхищение другаде или онзи, който се хваща на играта да се продаде? Всичко е едно и също! Там, където се случи осъзнатостта, там се случва справянето. Но да намираш флиртът за безобиден и ревността за зло си е огромно изкривяване на ценността на живота.

Ще завърша с един въпрос, върху който си струва съзерцанието.

Да, Животът минава за всички и всеки може да избере как да го живее дали като животно или като осъзнат човек!

Осъзнатостта изисква придържане към Истината и Любовта с отговорност и чистота на сърцето и ума. Голямо учене е това!

Бихте ли поели да учите по най-важния път в Живота - Пътят на осъзнатостта?

15.08.2022 г.

Ванина

Read More

Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Свободата…

Свободата и Любовта са едни от най-експлоатираните и за съжаление криворазбрани понятия. Забелязвате ли, че написах криворазбрани, вместо неразбрани? Причината е, че и животните и децата разбират или не разбират, но само възрастните са способни, като се накиснат в неразбирането си, толкова да си внушат разбиране, което им отърва, че въобще да не осъзнаят изкривяването му.

Какво е Свободата? И преди съм споменавала, че Свободата има много особена структура. Не е лесно да я държиш в ръце, да я носиш, да я дишаш, да я преживяваш,  защото е нужно да се справиш със способността й да боде. Свободата боде точно в ахилесовата пета. Добре е да бъда по-точна. Криворазбраната Свобода боде в ахилесовата пета, точно там, където си най-уязвим и най-много можеш да научиш. Осъзнатата Свобода лекува, досущ като Любовта. Много си приличат тия понятия. Забулени са в толкова много илюзии за незрящите, че илюзорната представа за тях е способна да роди най-големите своеволия и нещастия в живота.

Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Ако изопачиш Истината, рано или късно ще се убодеш от избора си и резултатът ще е усещане за липса на Свобода. Това усещане ще тласне към нов избор, поради невъзможността за удовлетворяване. Всяко действие, което води до неудовлетворяващ резултат, извиква нуждата от търсене на нови варианти за удовлетворяване. Изопачената Истина няма как да води до удовлетворение в избора, но за да разбереш защо се изисква осъзнатост. А, осъзнатостта е присъща на зрелостта.  

И така стигаме до най-същественият елемент на Свободата – поемането на Отговорност за Избора.

В най-ранните ни години изборите за нас са вземани от родителите ни. Те са поемали отговорността /няма да се отвличам в коментар за родителските способности, знания, умения и зрялост за избор и отговорност/ за това, как да живеем, какво, кога и по колко да ядем, пием, спим, бодърстваме, играем…, с кого, как и колко да комуникираме, по-късно с къде, с кого и как да учим и т.н.

Ясно е, че базовите ни избори и разбирането им изглеждат предопределени от родителската способност и умения за избор и отговорност. С порастването ни сме допълвали тия разбирания с информацията и наблюденията си как всички други около нас се справят със същото и с навлизането ни в живота на възрастните, сме принудени сами да носим отговорност за собствените си избори.

За голямо съжаление няма училище, което да ни подготвя за живеенето в Истината и сякаш като слепци в тъмното тръгваме да търсим знание в тази посока след един определен момент на себеосъзнаването, който може да настъпи и десетилетия след пълнолетието ни.

Защо Свободата, Истината и Отговорността са толкова симбиотично свързани?

Свободата е избор. Изборът е важно да е истинен. Истината носи смисъла на Живота. Не бих я нарекла моралът на Живота, а по-скоро е носител на ценността на Живота. Истината е всичко, което създава Живота. Да избягаш от Истината е като да зачеркнеш Живота. Как разпознаваме Истината? По спокойствието, по изпълващото усещане за сливане с Живота, по лекотата, по омиротворяването, което звучи като: Ти си достатъчен! Ти си ценен! Ти си нужен за Живота точно такъв, с всичко, което си! Ако се загубим или заблудим относно Истината е нужно да отидем сред живата природа, да застанем под едно дърво и да си зададем въпроса: На кого е нужно да доказва дървото собственото си присъствие, достатъчност, ценност? Истината е, че Животът е Истината! Ако сме свързани с Живота, сме свързани с Истината.

Тук имам нужда да споделя, че ми е втръснало да обяснявам, че под Живот не се разбира нощен или дневно-нощен живот с всичките му „привилегии“, раждащи зависимост. Животът е дарът ти да чувстваш магията на заедността с всичко, което Е!

Някои хора не успяват да пораснат като осъзнато живеещи възрастни. Те са възрастни, които изглеждат възрастни, но се държат като деца, очакващи родителят /някой друг/ да продължава да носи отговорност за изборите им. С всеки желан избор, който наричат Свобода, избират поредната доза от нещо, което да засити глада им за обич: храна, вещ, човек, преживяване. Обикновено това е избор, който не съответства на вътреприсъщата им мяра за Истина, заложена като усещане във всеки човек. Често такива хора добре знаят, че нито могат, нито ще получат удовлетворение от тая храна, напитка, вещ, човек, преживяване, защото няма как да излъжат себе си за дълго време, но промити от рекламите дерзаят надолу и избират. Избират, но усещат и гнилостта на избора си и в тоя момент им е нужно оправдание. Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата! И нуждата от оправдание ги принуждава да потърсят някой друг в близост, който да им изнесе отговорността за избора, за да не се чувстват виновни.

Нагледах се на хора пропагандно размахващи лозунги: Искам да съм свободен, за да си правя, каквото, както и с когото си искам! И като ги оставиш да си правят, каквото си искат се залепват до най-близкия също толкова сляп един или групичка, които да му изнесат отговорността за избора или да я поделят, че по-малко тежи на плещите и в мислите.

Това са отдавна станали големи хора, дори с големи деца, но живеещи заклещени в клопката, в затвора на Свободията, в която не само никога няма да се почувстват свободни, а цял живот ще си останат деца, търсещи поредния друг, който да поеме отговорност за своеволията им. Ето, така се раждат изкривеностите на Любовта и Свободата. Що хора за умъртвени с тия думи напред!

А, в дъното на всеки такъв случай стои едно малко дете, така жадно и очакващо дозата си обич, не мляко, в която да се усети достатъчно и един родител /който е бил същото такова дете/, неспособен да не се поставя на мястото на детето, извървявайки пътя му, а да го вдига с обич, нежност, вяра в него, след всяко падане и преживяна болка.

Ако можеше вместо да търсим Свобода във времето и пространството, да усетим, че тя е единствено състояние на Духа ни, живеейки Истината!

 Ако можеше при всеки избор да търсим подтика, мотивацията си за него!

Ако можеше да упражняваме зрялост с носенето на лична отговорност за избора си!

Ако можеше да не искаме от партньора, големите си приятели и близки да ни съпровождат, за да разпределим с тях отговорността/вината за изборите продиктувани от детския ни глад!

Можеше да видим, че Свободата не е в търсенето на неща отвън за удовлетворение и забавление, а в нуждата от любов, нежност, вяра отвътре!

И все пак уважавам времето за порастване на всеки, без да поемам отговорност за незрелите му постъпки и без да правя компромис с Вярата си в Истината и в Живота!

А,  вие, можете ли?

13.08.2022 г.

Ванина

 

Read More

Ти си нужен за цялото!

 

Последните ми наблюдения ме побутват да бъдат видени.

Как да им откажа?

Да знаеш е важно. Знанието разгръща потенциала, мотивира, стимулира.., задава посока, храни, вижда, променя гледни точки, обновява... и много още Е!

Да виждаш е да можеш да чувстваш знанието, да си свързан с него, да търсиш, изследваш, откриваш и намираш, осветявайки още и още от него за допълване, разбиране, осъзнаване.

Знанието е преживяване, докато изнамираш все нови и нови известни от многото неизвестни в Живота. Прилича на попълване на много индивидуални пъзели, които са отделни части от един огромен и всеобхватен пъзел.

Обичам астрологията. За мен тя е отдавна изучавано знание, което тук си припомням. През годините се докоснах до много знаещи в тази област, но сърцето ми съпровожда тези, които виждаха отвъд нея, които я чувстваха и преживяваха като многостранен пъзел при това с нива и същевременно като част от нещо Огромно, всичко, което Е!

Масово от векове наред Астрологията се експлоатира за гадаене, предвиждане, предпазване, потискане, стимулиране, заглушаване, активиране, бягство, спасяване, оцеляване от страховете в главата ни.

Ще го кажа по още един начин.

Във всяка малко глава се раждат страхове от колективни до лични, в резултат на всичко написано преди и след раждането върху гените му.

64 вида страх, дремят в ДНК-то ни и търсят често до отчаяние своето успокоение. Сега си представете как всяка малка глава смята, че може да се спаси от страховете, които сама ражда, чрез гадаене, предсказване, предвиждане на онова, което ще се случи, че да може да вземе мерки, упражни контрол и да оцелее. Нещо повече: да се снабди с такова вътрешно и външно снаряжение, че да изконтролира и най-малката възможност нещо да разруши представата за предстоящото щастие, любов, късмет, хармония и благополучие.

Забелязахте ли, че написах представата? Да, защото ние не живеем щастие, любов, късмет, хармония и благополучие, щото никой не ни дава Знанието, как да ги живеем. Живеем въображаеми рекламни представи за тях и ги чакаме да се появят, за което също имаме нужда от гадание и предсказание.

Така Астрологията се ползва само за това, как нещо горе влияе на човечето долу и какво го очаква. Държа отново да потретя постановката. "Толкова сме важни" ние тук, многобройни малки глави, че държим на всяка цена да сме наясно с Всичко, което е Горе, за да го използваме, та да имаме всичко, което смятаме, че ни е нужно.

Страх-егоцентризъм-страх.

Всеки е тук, защото е нужен.

Всичко е такова, каквото ни е нужно.

Страхът ни е нужен.

Гадаенето не ни помага.

Гадаенето успива възможността да ползваме страха като стъпало в знанието за нас самите.

Умовете ни отдавна са объркали нуждата за оцеляване в природата с нуждата за оцеляване вътре в нас, в партнирането ни, в другите ни взаимоотношения, в домовете ни, на работните ни места и т.н.

Повтарям: Всеки е тук, защото е нужен!

Има смисъл да търсиш, с какво Ти си нужен, какво Ти можеш да дадеш на всичко, което Е, на всичко Горе!

Започвай да гадаеш вътре в себе си! Започвай да се интересуваш, Ти какво можеш да дадеш в полза на Цялото.

Ходи на астролог, не да ти гадае, а да те насочи, какво още можеш да научиш ти за себе си, за да не пилееш времето си тук и да започнеш час по-скоро да работиш върху него, да го развиваш и да го отдаваш.

Ти си нужен!

Всеки е нужен!

Астрологичен синтез. Ето, с това ми се занимава. Съзерцавам първата дума и усещам, че ще я заменя, разширя. Сега оставям нея, защото за написаното ме подтикна Астрологията. Толкова дълго време анализирах. Време е да синтезирам! Който ме познава отблизо, знае, колко отдавна усещам, че Пътят е в свързването и единението.

Търсете ме за Синтез!

03.08.2022

Ванина

Read More