Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата!
От оправдание
има нужда лъжата, за да стане по светла, по-бяла, по-чиста пък да вземе да
наподоби Истината.
Криворазбраната
Истина си е чиста лъжа на ума, ама в днешно време все още има бъркащи ума и
сърцето.
Объркани умове
оправдават безотговорните си Избори, кръщавайки ги решения на сърцето или още
по-фрапиращо „безусловна любов“. Това е толкова мащабна манипулация, че гледам
Източника и се чудя как може да бъде сравняван с луминисцентна лампа?
Да си
въобразяваш, че излъчваш „безусловна любов“ и да я излъчваш е клопка на ума,
тук сърцето няма никаква активация.
Да разбираш, виждаш
и ползваш термина „безусловната любов“, като оправдание на сърбежът ти за „неангажиращи
сексуални отношения“, абсолютно не е „свободна любов“, а си е чист мерак, роден
от ония детски глад, ама не за млякото, а за оная „неприсъстваща майка“, която
толкова ти се иска да накажеш за отсъствието на топлината и обичта й, че ще
влизаш и излизаш от „бързи връзки“ без близост, само за телесно задоволяване,
щото ако си позволиш близост, може да се окаже, че сърцето /разбирате ли, че то
въобще не е активно до тоя момент/, ще е нужно да изчувства наново болката си,
а това е твърде голяма болка и поради това е най-добре да не се задълбочаваш и
създаваш близост, така яхваш вълната на нуждата от свободни връзки, съпроводени с безотговорно поведение.
Ей, в това няма
„безусловна любов“, направо си е условна. Условието е „ние само ще се
забавляваме, без да се ангажираме и без да разваляме семействата си /в 90% от
случаите, ей така се създават паралелните връзки/ и най-страшното е, че това
условие се оправдава в ума като „свобода на любовта и човешката воля“. Написах
оправдава, защото няма общо нито с Истината, нито с Любовта, нито с
Отговорността, нито със Свободата, нито с Живота.
Не е Истина,
защото лъжеш най-първо себе си, че да имаш сексуален контакт с някого, надрусан
от хормоните в главата ти е Любов.
Не е Любов,
защото нуждата на органите ти от спешно задоволяване на глада на ума ти за
внимание, харесване, възхищение, признаване, ласкаене, не касае сърцето, а то-сърцето,
не умът е хранилището - домът на Любовта в тялото ни.
Не е
Отговорност, защото няма как да родиш нещо чисто, от нещо мръсно. Който е
раждал знае, че подготовката за раждането включва неприятна, но нужна за
сигурността на плода клизма. Как ще родиш Любов дори в себе си на фона на
лъжата, че може да се забавляваш неангажиращо и да не развалиш семейства, като
в тоя свят всичко е енергия? Всяко намерение е енергия. Умът ти може да роди
всякакви оправдания за желанията и действията ти, но реалността е, че се
задвижва лишена от любов, честност, добро енергия, която разяжда всичко от теб,
до всички, които вярват в теб, до другия участник и всички, които вярват в него
и става голямо, много голямо смърдящо „лайно“, което с колкото и цветя да го
накичиш и парфюми да го полееш, макар и засъхващо с времето си остава
смърдящото лайно на безотговорността, предаденото доверие, фалшът, лицемерието
и заблудата.
Не е Свобода,
защото умът с всяка сътворена лъжа, остава завинаги заключен в затвора на собствения
си подземен свят и му става все по-трудно да се освободи и намери покой, мир,
любов.
За да стигнеш
до „безусловната любов“ е нужно да прескочиш трапа на зависимостите си, а всеки
знае, че е паднал в него, но не излиза. Не излиза, не защото не може, а защото
не иска. Направило ли ви е впечатление, колко пушачи се давят в оная типична
кашлица, в която имаш чувството, че може след миг да не успеят повече да вдишат
и настръхваш от тревога, докато ги виждаш и слушаш, как се мъчат, но не се
отказват от цигарите и даже напротив, ще ти докарат от 10 кладенеца вода, за да
ти обяснят, защо няма да го направят. Накрая винаги се стига до „Не искам да ги
оставя!“. Така е с всичките ни зависимости. По-ни харесва да си намерим
оправдание да останем в трапа им, отколкото да се погрижим за себе си. Това май
не е „безусловна любов“, нали?
За
зависимостите като стъпка от „процеса на трансформация“ ще имам отделна
публикация. Тук искам да стане важно, че докато си роб на собствените си
телесни и умствени зависимости, въобще не можеш да мръднеш към сърдечната
чакра, за да изпиташ любов, безусловна още по-малко.
Възмущава ме
претенцията, че ако обичаш безусловно, ще позволиш на партньора си да си прави,
каквото иска, защото така липсват условия във връзката и това било свещено
право на всеки човек да е свободен.
Още една
брилянтно умосътворена версия на любовта, имаща общо с години много преди
партнирането. Ако има някой, който може да ти позволи да си правиш, каквото си
искаш без условия и да ти се радва на безотговорните действия, продължавайки да
те подкрепя, то това може да е само майка ти. Единствено майчината любов е способна
да оневинява всички желания на подрастващото си дете и то предимно, докато още го
носи на ръце. После така или иначе условията започват, защото живеем в свят, в
който нуждата от оцеляване е определяща Живота и е нужно да бъдеш научен, как
да живееш в него.
Всяко
родителстване във връзките се превръща в обреченост. Тук ще вметна едно малко изключение.
Можеш да бъдеш майка за партньора си, за да го подкрепиш в криза, но тук говорим
за криза поради загуба, а не за криза на средната възраст.
Колкото до
ревността, тя не идва от сърцето, а от ума. Ревността като всяко чувство има,
защо да е и вместо да бъде заклеймявано е нужна яснота. Нито гнева, нито завистта,
нито ревността, нито омразата, нито яростта или кое да е друго чувство от
негативния спектър е нужно да бъдат отричани и ампутирани – невъзможно е! Това
е просто другият край на позитивния спектър. И ако си способен на много силни
позитивни чувства, махалото на чувствата, няма как да не отива и до другия му край.
Разбиране е нужно, много наблюдение, вглеждане, осъзнатост, трениране на умения
за контрола им, не отричане, наказване, хулене, обвиняване.
В дъното на всички негативни чувства стои
страх. Няма как да съдиш, някой, че го е страх. Добре е вглеждане, че в дъното
на така описаната до момента претенция за „свободна и неангажираща любов“ и „безусловна
любов“ не стои никаква любов, а чист страх. Кристално чист детски страх, че
може там някъде да има някой, който да ти даде онова, което майка ти не е
могла. Не съдя ничии майки. Всяка една е била това, което сама е видяла,
усвоила, преписала от собствените си родители, обкръжение, знание. И не е
важно, какво е било, а какво Е, защото с избора си сега можеш да промениш
всичко напред и назад /това за назад е много дълбока тема, за отделно
разглеждане, но е вярно/. Важно е сега ти да започнеш да слушаш не ума, а
сърцето си! Сам да започнеш да различаваш заблудите на ума от истините на
сърцето! Сам да пожелаеш да се отървеш от зависимостите си! Сам да различаваш
глада на детето в теб за обич, харесване, внимание, признание, възхищение от
желанието си за още и още всякаква бърза консумация от бързо хранене до бързи
връзки, в които нито има храна за теб, нито любов!
Няма Живот в
липсата на близост! В свободните и неангажиращи връзки не се търси близост,
търси се забавление. Как е възможно да вярваш, че липсата на близост ще те
нахрани? И що за извратеност е това да превръщаш интимността в неангажиращо
забавление?
Флиртовете са
търсене на бърз адреналин. С времето имаш нуждата от все повече и повече бърз
адреналин и ставаш роб на търсенето на дозата, досущ като наркоман. Аз щастлив
наркоман не съм виждала, но за сметка на това видях много съсипани животи от
наркоманията на зависимия и всичките му близки. Флиртуването и неангажиращите
връзки изглеждат безобидни в сравнение с наркоманията нали? Истината обаче е
далеч по-друга. Семейството отдавна не е ценност, ангажираност, духовно място и
дом за спокойствие, мир, чиста любов и подкрепа. Семейството бе унищожено,
програмно унищожено. Всяка група хора е важно да бъде обезценена, деморализирана,
обезчестена, обезсилена, за да бъде спешно разпадната. Групите и масите са
неконтролируеми, неподчиняеми, силни. Властта търси друго и с много реклама и
пропаганда на свободия – успява. Всичко ще се разпадне, защото не лежи на
истинските устои. После ще бъде съградено отново от виждащи, знаещи, любящи
хора, съзнаващи смисъла и водени от Истината и Светлината, милеещи за Живота.
Безусловна е
любовта на Източника! Да се приучим на безусловие е нужно да проверяваме
мястото, откъдето то идва! Да, в душите си всички се обичаме, но да обичаш
някого не означава, да правиш секс с него /тук нито отричам, нито пренебрегвам,
нито мразя секса, съм обаче за такъв в резултат от дълбока близост, свързаност,
любяща, нежна, подкрепяща, взаимна и споделена връзка/! Означава да си
отговорен за действията си с и към другия! Сексът не може да бъде причина за
любов, а единствено следствие от любовта. И да слагаш знак за равенство между
безусловната любов на Източника и своя телесен мерак си е кощунство. И
животните правят секс, ама не го наричаме любов. Има съществена разлика между
сексуална емоция/нужда и любов. Едното е емоция, другото чувство. Чувството е
осъзната емоция. Осъзнаването е присъщо на зрелите хора. Другите си
функционират на животински инстинкти: търсят по-цветно, по-младо, по-атрактивно
оперение и скачат за секс или бой. Ревността е осъзнаването на страха от
възможна загуба. Дали някой, който не е преживял загуба би ревнувал? Дали
някой, който няма повод, нещо, което провокира страха му, напомняйки му за
загубата му би реагирал с ревност?
Да, ревността е
свързана с неувереността, чувството за малоценност и несигурност, но в това има
справяне. Кой обаче е по-неувереният: този, който ревнува, онзи, който хуква да
търси възхищение другаде или онзи, който се хваща на играта да се продаде?
Всичко е едно и също! Там, където се случи осъзнатостта, там се случва
справянето. Но да намираш флиртът за безобиден и ревността за зло си е огромно
изкривяване на ценността на живота.
Ще завърша с
един въпрос, върху който си струва съзерцанието.
Да, Животът
минава за всички и всеки може да избере как да го живее дали като животно или
като осъзнат човек!
Осъзнатостта
изисква придържане към Истината и Любовта с отговорност и чистота на сърцето и
ума. Голямо учене е това!
Бихте ли поели
да учите по най-важния път в Живота - Пътят на осъзнатостта?
15.08.2022 г.
Ванина
Няма коментари:
Публикуване на коментар