Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Свободата…

Свободата и Любовта са едни от най-експлоатираните и за съжаление криворазбрани понятия. Забелязвате ли, че написах криворазбрани, вместо неразбрани? Причината е, че и животните и децата разбират или не разбират, но само възрастните са способни, като се накиснат в неразбирането си, толкова да си внушат разбиране, което им отърва, че въобще да не осъзнаят изкривяването му.

Какво е Свободата? И преди съм споменавала, че Свободата има много особена структура. Не е лесно да я държиш в ръце, да я носиш, да я дишаш, да я преживяваш,  защото е нужно да се справиш със способността й да боде. Свободата боде точно в ахилесовата пета. Добре е да бъда по-точна. Криворазбраната Свобода боде в ахилесовата пета, точно там, където си най-уязвим и най-много можеш да научиш. Осъзнатата Свобода лекува, досущ като Любовта. Много си приличат тия понятия. Забулени са в толкова много илюзии за незрящите, че илюзорната представа за тях е способна да роди най-големите своеволия и нещастия в живота.

Свободата е с всеки избор в Живота да избираш Истината!

Ако изопачиш Истината, рано или късно ще се убодеш от избора си и резултатът ще е усещане за липса на Свобода. Това усещане ще тласне към нов избор, поради невъзможността за удовлетворяване. Всяко действие, което води до неудовлетворяващ резултат, извиква нуждата от търсене на нови варианти за удовлетворяване. Изопачената Истина няма как да води до удовлетворение в избора, но за да разбереш защо се изисква осъзнатост. А, осъзнатостта е присъща на зрелостта.  

И така стигаме до най-същественият елемент на Свободата – поемането на Отговорност за Избора.

В най-ранните ни години изборите за нас са вземани от родителите ни. Те са поемали отговорността /няма да се отвличам в коментар за родителските способности, знания, умения и зрялост за избор и отговорност/ за това, как да живеем, какво, кога и по колко да ядем, пием, спим, бодърстваме, играем…, с кого, как и колко да комуникираме, по-късно с къде, с кого и как да учим и т.н.

Ясно е, че базовите ни избори и разбирането им изглеждат предопределени от родителската способност и умения за избор и отговорност. С порастването ни сме допълвали тия разбирания с информацията и наблюденията си как всички други около нас се справят със същото и с навлизането ни в живота на възрастните, сме принудени сами да носим отговорност за собствените си избори.

За голямо съжаление няма училище, което да ни подготвя за живеенето в Истината и сякаш като слепци в тъмното тръгваме да търсим знание в тази посока след един определен момент на себеосъзнаването, който може да настъпи и десетилетия след пълнолетието ни.

Защо Свободата, Истината и Отговорността са толкова симбиотично свързани?

Свободата е избор. Изборът е важно да е истинен. Истината носи смисъла на Живота. Не бих я нарекла моралът на Живота, а по-скоро е носител на ценността на Живота. Истината е всичко, което създава Живота. Да избягаш от Истината е като да зачеркнеш Живота. Как разпознаваме Истината? По спокойствието, по изпълващото усещане за сливане с Живота, по лекотата, по омиротворяването, което звучи като: Ти си достатъчен! Ти си ценен! Ти си нужен за Живота точно такъв, с всичко, което си! Ако се загубим или заблудим относно Истината е нужно да отидем сред живата природа, да застанем под едно дърво и да си зададем въпроса: На кого е нужно да доказва дървото собственото си присъствие, достатъчност, ценност? Истината е, че Животът е Истината! Ако сме свързани с Живота, сме свързани с Истината.

Тук имам нужда да споделя, че ми е втръснало да обяснявам, че под Живот не се разбира нощен или дневно-нощен живот с всичките му „привилегии“, раждащи зависимост. Животът е дарът ти да чувстваш магията на заедността с всичко, което Е!

Някои хора не успяват да пораснат като осъзнато живеещи възрастни. Те са възрастни, които изглеждат възрастни, но се държат като деца, очакващи родителят /някой друг/ да продължава да носи отговорност за изборите им. С всеки желан избор, който наричат Свобода, избират поредната доза от нещо, което да засити глада им за обич: храна, вещ, човек, преживяване. Обикновено това е избор, който не съответства на вътреприсъщата им мяра за Истина, заложена като усещане във всеки човек. Често такива хора добре знаят, че нито могат, нито ще получат удовлетворение от тая храна, напитка, вещ, човек, преживяване, защото няма как да излъжат себе си за дълго време, но промити от рекламите дерзаят надолу и избират. Избират, но усещат и гнилостта на избора си и в тоя момент им е нужно оправдание. Истината не търси оправдание, тя съдържа правдата! И нуждата от оправдание ги принуждава да потърсят някой друг в близост, който да им изнесе отговорността за избора, за да не се чувстват виновни.

Нагледах се на хора пропагандно размахващи лозунги: Искам да съм свободен, за да си правя, каквото, както и с когото си искам! И като ги оставиш да си правят, каквото си искат се залепват до най-близкия също толкова сляп един или групичка, които да му изнесат отговорността за избора или да я поделят, че по-малко тежи на плещите и в мислите.

Това са отдавна станали големи хора, дори с големи деца, но живеещи заклещени в клопката, в затвора на Свободията, в която не само никога няма да се почувстват свободни, а цял живот ще си останат деца, търсещи поредния друг, който да поеме отговорност за своеволията им. Ето, така се раждат изкривеностите на Любовта и Свободата. Що хора за умъртвени с тия думи напред!

А, в дъното на всеки такъв случай стои едно малко дете, така жадно и очакващо дозата си обич, не мляко, в която да се усети достатъчно и един родител /който е бил същото такова дете/, неспособен да не се поставя на мястото на детето, извървявайки пътя му, а да го вдига с обич, нежност, вяра в него, след всяко падане и преживяна болка.

Ако можеше вместо да търсим Свобода във времето и пространството, да усетим, че тя е единствено състояние на Духа ни, живеейки Истината!

 Ако можеше при всеки избор да търсим подтика, мотивацията си за него!

Ако можеше да упражняваме зрялост с носенето на лична отговорност за избора си!

Ако можеше да не искаме от партньора, големите си приятели и близки да ни съпровождат, за да разпределим с тях отговорността/вината за изборите продиктувани от детския ни глад!

Можеше да видим, че Свободата не е в търсенето на неща отвън за удовлетворение и забавление, а в нуждата от любов, нежност, вяра отвътре!

И все пак уважавам времето за порастване на всеки, без да поемам отговорност за незрелите му постъпки и без да правя компромис с Вярата си в Истината и в Живота!

А,  вие, можете ли?

13.08.2022 г.

Ванина