Любовта ни събира, любовта ни дели,
колко време минава в непрестанни борби,
колко време е нужно, за да видиш, че тук,
любовта не е просто да си лягаш със друг.
Ако страдаш и плачеш, ако все те боли,
ако чакаш промяна зад отсрещни очи,
ако жертваш безспирно нови части от теб,
ако вярваш наивно, че това ще е лек,
ако бягаш от болка, утешаваш с лъжи,
ако често приспиваш всички свои мечти,
ако търсиш утеха в чужди устни, ръце,
ако давиш тревога със едно или две,
ако вечер дивееш до ранни зори и
деня си отписваш, че света се върти,
ако тъпчеш стомаха, да задреме ума,
ако нужен е унес, за да мине деня,
ако бягаш в задачи и препускаш безспир,
ако вън ти е важно, нямаш вътрешен мир,
ако всички мишени си улучил в целта,
а отвътре е празно, сиротее душа:
Как живеем реалност? Как намираме лек?
Как използваме разум? Как се става човек?
Потопени в илюзии, ни варят с лекота,
няма принц да ни буди, идва просто смъртта.
И тогава разбираш, как си спал и в деня,
и си тънал отвътре в непрогледна мъгла,
и е тъжно да минеш толкоз време в парад,
неживял, непроходил своя вътрешен Ад,
непристъпил в страха си, който носиш лета,
непренесъл детето на спокойна земя,
непреборил отвътре всеки змей или джин,
нелекувал си раните, непревързвал с пелин,
непреминал през ужаса сътворен от ума,
невървял все напред, необръщащ глава,
незагърбил от Ада всеки фалш и лъжа,
непречистил душата, непризнал си греха,
неизправил се честно пред съда на ума,
непростил непростимото, неповярвал в Духа..
Няма как да намериш изход в този капан!
Той ще светне единствено, щом смениш всеки план:
да не гледаш навътре, да изчезваш от страх,
да се лъжеш при болка, да играеш баланс,
да не пускаш имане, да си вкопчен във друг,
да си с център различен от душата ти тук.
Да избираме с вяра, всеки избор и ход,
да живееме истинно всяка глътка Живот!
28-29.05.2023 г.
Ванина
