/
на Ряпата/
Обръщам очи назад към отминалото, за да се разровя из архивите на моите спомени и открия там, точно този, за първия и до колкото не ме лъже, все още младата ми памет, май и последен студентски празник заедно с групата от университета.
Като, че ли и в следващите 3-4 години не се бяха свършвали организациите за този декемврийски ден, но се намираха разни „трезви” причини, заради които нито аз, нито моята любима съквартирантка пламтяхме от желание да присъстваме. За първия обаче, с малко повече усилия в търсенето, може и подобаващ снимков материал да бъде намерен.
Та... Първа година в университета, група от около 35 почти неориентирани в живота, но пълни с очаквания, а някой и с повечко амбиции студенти, придошли от различни краища на страната и току що потопили пръсти в меда на „личната свобода”.
Ако отминем малобройните първи студентски купони по повод есенните рождени дни, организацията за студентския празник си беше „групово” предизвикателство.
Късно следобяд на осми декември бяхме транспортирани автобусно до базата за нощното купонясване. Не знам как празнуват вече студентите, но за онова време преди м-м-м няколко години, празникът беше лишен от всякакъв лукс и натруфеност. Бих го нарекла по-скоро леко мизерен, но все пак не колкото студентско общежитие :))).
За онези, които бяха с големи очаквания различни от това да погълнат и кувертите на колежките за празника, които пък от своя страна с лека свенливост препърхваха с дебело наспиралени мигли и драматизираха диетично и без това скромната вечеря, се сблъскаха с директната студентска действителност: поведението, важностите и амбициите обикновено са само за аулите. Извън тях всички си имат пълен букет магарии, особено след първите 100 грама концентрат.
Отвъд пиянските изпълнения на „колегите” и неспиращите им опити да забодат най- намазаните и най-оскъдно облечените „колежки”, като отметнем и отчаяните опити на последните да изпъкнат с крякащото си празнословие или странно неритмичните чупки в кръста, ситуитивно нещата не придобиха, кой знае какъв приятен емоционален елемент дори и на следпразничната слънчева утрин. Едва ли, някой можеше да анализира поетапно кога и как се е озовал в чужда стая и в „странна” нощна компания, различна от тъй „разумното” разпределение на идване.
Най-хубавото е, че с този първи студентски празник, всички „ученолюбиви” маски бяха паднали и на повечето присъстващи, май им се проясни, какво може да се очаква дори от зубъро-изглеждащите колеги, окупирили от рано първата банка и даващи вид, че знаят далеч повече от асистента в упражненията по „висша математика”.
Защо беше последният студентски празник, отпразнуван с групата ли?
Ами, вероятно още тогава не можех да се вклиня в така създадените "групички" по горепосочените интереси.
Наздраве на всички бивши колеги и настоящи студенти!
Дори свободата, трябва да бъде осъзната!
08.12.2010 г.
Ванина
Поемам нощната пътека,
.jpg)